Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.08.2010 12:38 - Вратата на Щастието.
Автор: alexmunro Категория: Други   
Прочетен: 1933 Коментари: 6 Гласове:
5

Последна промяна: 23.08.2010 14:39


   Човек лесно може да загуби душата си. Това означава да отдадеш от себе си на духовно ниво. Ние не сме физически същества с дух или душа. Ние сме духове във физически лица. Избираме да дойдем тук и да живеем в тези тела. Да мразим, да обичаме, да се борим, плачем и всички умираме с целта да научим уроците, необходими за духовното извисяване. Ако не сме научили някоя част ние я изживяваме отново и отново докато успеем. Изгубваме се в живота, в материалните стойности и пренебрегваме вниманието към душата и нейната прехрана, пренебрегваме духа, който е нашата истинска същност. В основата си ние търсим, чувстваме се празни. Какво търсим? През цялото това време ние търсим себе си и се надяваме да се открием в другите или в материалните предмети. Ние търсим късчетата от душата си, за да се почувстваме отново цялостни и силни. Когато обичаме ние отдаваме от себе си на другия и когато връзката приключи се чувстваме изгубени, изпразнени и пресъхнали. Това не е заради емоционалната загуба, ние отдаваме парченце от душата си. Другият буквално взима късчето ви и имате нужда да си го върнете обратно. След такава разрушена оскърбителна връзка понякога ние се вкопчваме в този, който ни е наранил, защото той има огромен къс от нашата душа. Съществува тънка синя линия, нежна нишка, свързваща ни с човека или с някое място, което притежава част от душата ни. Някои могат да видят тази нишка, други просто я чувстват.

 

Да възвърнем парчетата от душата си

 

   Идете на тихо и уединено място, където няма да бъдете обезспокоявани. Погледнете в живота си и направете списък на всички хора, които ви идват на ум най - бързо и доминират над мислите ви. Може би вече знаете кои са те. Те могат да бъдат родител, учител, любовник, съпруг, брат или сестра, шеф, колега … Може да бъде някое място на което сте били; събитие или случка, която сте преживели; нещо което сграбчва сърцето ви и ви наранява. Разберете кой има най - голям контрол над вас. Тези хора, случки или места имат част от вашата душа, затова лесно ви управляват и трябва да възвърнете парченцата. Ако не можете да разберете кои са тези хора или места, има упражнения, които ще ви доведат до медитивно състояние и ще ви помогнат да отворите съзнанието си и да вникнете в душата си. Ще видите това, което отвън не можете. Опитайте се да направите астрално пътуване, което ще ви отведе до дадения човек или място. Не взимайте дрога, каквото и да ви говорят. Приемането на малки дози наркотици не помага на душата с нищо. Всъщност отнемат от жизнеността и, могат да я убият. Ще се превърнете в една жива черупка. Унищожете всички физически връзки с другия човек. Изхвърлете дрехи, снимки, спомени. Ако сте упорит и го направите тогава това силно чувство ще ви разкрие силата на физическата връзка. Направете това с огън на открито. Огънят пречиства. Изгорете ги. Това ще ви позволи да видите мислено унищожението, смъртта, затворения кръг на края и новото колело на началото, ново прераждане за вас. След като направите това вие ще можете дори да се почувствате по - лек, свободен.

 

Как да се защитим

 

   Ако сте състрадателни и чувствителни към другите или към местата които посещавате, вие трябва да станете малко егоистични по отношение на това, което приемате отвън и това, което отдавате от себе си, за да се защитите. Защитете се от физическите вампири в живота. Иначе хората ще ви контролират, манипулират и ще ви оставят изсушени и празни, защото сте отдали късчета от душата си. Добре е да се отдавате на другите, но първо да трябва да се обикнете сами и да се научите сам да помагате на себе си. В противен случай винаги ще бъдете изтощени, с изтощен дух , ще бъдете лесно податливи на външни сили, за манипулацията и контрола над вас за болести. Много спиритици при нужда се защитават. Винаги изрисувайте кръг преди да извършите заклинание. Винаги се заземявайте, особено ако сте били с някой, в който сте усещали негативни сили и енергии, с някой, който е черпил енергия от вас. Може да се наложи да избягвате винаги този човек или място ако винаги има този негативен ефект върху вас. Най - добре напуснете този човек или място. Няма значение колко много казват, че ви обичат, няма значение колко години сте живели на това място и колко много сте се отдали на навиците си и ги приемате. Бъдете силни, обичайте се, вземете обратно душата си, която принадлежи само на вас, а не на другите. Спрете контрола над вас. Не позволявайте да ви оставят с чувство за празнота, пресушеност, винаги търсещи.

 

Как да се променим

 

   Нека природата да го направи. Издигнете енергията си от земята. Нека майката Земя ви даде свобода, а вие и дайте своята благодарност. Прегърнете дърво, застанете с лице срещу него. Слейте се с дървото. Станете едно, дървото ще ви даде енергия. Говорете с природата, изразявайте, слушайте, подушвайте, чувствайте с душата си, използвайте всичките си сетива. Затворете очи и осъзнайте, представете си и другите възприятия, които имате. Много хора, които мислят, че са депресирани просто се нуждаят от психичен стимул, “пълнеж”. Много хора губят вярата си и изглеждат депресирани. Ние сме в контакт с природата, всичко около нас се настройва към всичко, долавя, както котката в тъмнината. Ето защо заради тази “отвореност” ние ставаме уязвими при преживяванията на много състояния, чувства и емоции.

 

   Когато вратата на щастието се затвори се отваря друга врата, но често гледаме много дълго към затворената врата и не виждаме другата, отворената за нас. Истината е, че незнаем какво искаме, докато не го изгубим, но е истина и, че незнаем както можем да имаме, докато не го получим. Дарявайки някого с цялата си любов не можем да бъдем сигурни, че тя е споделена. Не очаквайте и вие да получите любов в замяна. Чакайте докато тя се засили в сърцето на другия, ако това не стане бъдете доволни, задоволени, нека нищо друго не ви трябва, защото все пак любовта е израснала във вашето сърце. Отнема само минута да попаднеш на някого, един час да харесаш някого, един ден, за да обикнеш някого, но е нужен цял един живот, за да забравиш някого. Как можеш да забравиш този, когото обичаш? Никога! Този когото обичаш остава с теб в сърцето ти завинаги. Носиш го дълбоко в душата си. Не се стремете към красота, тя може да ви измами, не се стремете към богатство. Стремете се към някой, които ви кара да се усмихнете, защото е нужна само една усмивка, за да се превърне мрачната нощ в светъл ден. Намерете този който кара сърцето ви да се усмихне. Мечтайте за това, за което искате да мечтаете; идете там, където искате да идете; бъдете този, който искате да бъдете; защото ние хората имаме само един шанс и един живот, за да направим нещата, които искаме да направим. Можете да имате достатъчно щастие, което да ви кара да се чувствате добре, достатъчно опит, за да сте силни, достатъчно мъка, която да ви носи всичко човешко, достатъчно надежда, за да сте щастливи. Поставяйте се винаги на мястото на другите. Това, което ви наранява, вероятно наранява и другите. Не е нужно да имаш най - доброто от всичко, за да си щастлив, просто направи колкото можеш добро, докато вървиш по своя път. Любовта започва с усмивка, израства с целувка и умира със сълза. Светлото бъдеще винаги лежи върху забравено минало. Когато се родим ние плачем, а всички около нас се смеят. Живейте така, както когато ще умирате. Вие сте единствения, който се смее, а всички около вас плачат.

 

   Ако се боиш от щастие, щастие няма да видиш. В нещастие не падай духом, в щастието не се възгордявай. Важно е не само какво говори човек, но и какво чувства и защо го чувства. От всекиго, комуто е дадено много, много ще се иска. Което бързо се прави, бързо загива. Злото, което ни е известно е по - добро от неизвестното. С всеки може да се случи това, което може да се случи с някого. Върховете се постигат постепенно.

 



Гласувай:
5
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Страхотно е ! Поздравления ! С ...
23.08.2010 12:42
Страхотно е !
Поздравления ! С това трябваше да започнеш ...
цитирай
2. анонимен - Трябва да се прочете от всички
23.08.2010 16:17
Не може грозната Бети да се представя за ангел а ние да вярваме че
историите с които ни зарибява са верни. Да изглеждаш глупак е кофти.
цитирай
3. анонимен - Уникално!
15.10.2010 23:54
Благодаря!
цитирай
4. zoqsun - Прекрасно, дава много сили, вяра, ...
08.05.2011 09:59
Прекрасно,дава много сили,вяра ,увереност ...много благодаря!!!!
цитирай
5. drd - Трите врати на мъдростта
05.08.2011 12:02
Един цар имал един единствен син – смел, сръчен и умен. Когато младият принц завършил учението си, баща му го пратил при един стар мъдрец да усъвършенства познанията си за живота. - Посъветвай ме как да премина по Пътя на живота – казал младежът. - Думите ми ще се заличат като стъпки в пясъка – отвърнал мъдрецът – Вместо това, ще ти дам някои насоки. По пътя си ще се изправиш пред три врати. Прочети това, което е написано на всяка от тях. Ще почувстваш неудържимо желание да изпълниш указанията. Не се противи на това желание, иначе ще бъдеш осъден да изживяваш отново и отново това, което искаш да избягаш. Нищо повече не мога да ти кажа. Трябва ти сам да го усетиш със сърцето и плътта си. А сега върви. Следвай пътя пред теб. Старият мъдрец изчезнал, а принцът поел по Пътя на живота.



Скоро се озовал пред голяма врата, на която пишело:
„ПРОМЕНИ СВЕТА”
- Точно това смятах да направя – рекъл си младежът. – Понеже истината е, че някои неща ми харесват в този свят, но пък други не са никак по вкуса ми. И той се впуснал в първата си битка. Неговият идеал, неговата решимост и неговият устрем го подтиквали да воюва, да предприема, да завладява, да моделира действителността според волята си. Изпитал удоволствието и опиянението на завоевателя, но не и покой в душата си. Променил доста неща, но много други не успял.
Минали години.

Един ден той срещнал стария мъдрец, който го попитал: - Какво научи по Пътя? - Научих се – отвърнал принцът – да разграничавам онова, което е в моя власт, от онова, което не е: да разграничавам това, което зависи от мен, от другото, което не зависи. - Хубаво – рекъл старецът. – Използвай силата си, за да влияеш върху нещата, които зависят от теб. Забрави за онези, които се изплъзват от властта си.
И изчезнал. Малко след това принцът намерил втората врата. На нея пишело:

„ПРОМЕНИ ДРУГИТЕ”
- Това си и мислех – си рекъл той. – Другите са извор на удоволствие и радост, но също така и на болка и горчивина. И той въстанал срещу онова, което не го удовлетворявало и го дразнело у себеподобните му. Направил всичко възможно да промени характера им и да изкорени недостатъците им. Това била втората му битка. Минали години. Един ден, когато принцът вече започнал дълбоко да се съмнява в резултата от опитите си да промени другите, мъдрецът пак се появил и го запитал:

- Какво научи по Пътя? - Научих – отвърнал принцът – че другите не са причината, нито изворът на радостта и скърбите ми, на моето удовлетворение или разочарование. Те просто са предлог и възможност моите чувства да се проявят. Но чувствата ми се раждат в мен самия.

- Имаш право! – съгласил се мъдрецът. – С това, което събуждат в теб, другите ти дават възможност да опознаеш себе си. Бъди признателен на тези, които будят в теб радост и удоволствие. Но благодари също така и на онези, които те карат да изпиташ разочарование и страдание, защото чрез тях Животът те учи на онова, което още не си усвоил и от което ще имаш нужда, за да извървиш пътя си.
Казал старецът тези думи и изчезнал. След това принцът достигнал до третата врата, на която пишело:

„ПРОМЕНИ СЕБЕ СИ”
- Да! – помислил принцът. – Ако наистина у мен се корени причината за всичките ми проблеми, това е единственото, което ми остава да направя. И започнал третата си битка. Направил всичко възможно да подобри характера си, да изкорени недостатъците си, да промени това, което не харесвал в себе си и всичко, което не отговаряло на неговия идеал. Дълги години водил тази битка, пожънал успехи, но срещнал и съпротива, претърпял поражения. Когато отново срещнал мъдреца, трябвало да отговори на все същия въпрос:

- Какво научи по пътя? - Научих – отвърнал принцът – че у нас има неща, които можем да променим, но също така и такива, които оказват съпротива и които така и не успяваме да пречупим. - Добре – казал старият мъдрец. - Да – продължил принцът – но започвам да се уморявам от тези вечни битки с всичко, с всички, със себе си. Никога ли няма да има край? Кога най-после ще намеря покой? Толкова искам да прекратя борбата, да зарежа всичко, да си отдъхна! - Точно това е следващата ти цел. – съобщил му мъдрецът. – Но преди да продължиш напред, обърни се да погледнеш изминатия път. Казал това и изчезнал. Принцът погледнал назад и забелязал, че третата врата има надпис и от обратната си страна! Надписът гласял:

„ПРИЕМИ СЕБЕ СИ”
Принцът се учудил, че не е видял надписа по-рано. - Явно, когато се хвърля в битка, човек е заслепен. – казал си той. Принцът видял също така разпилени на земята всички онези неща, с които се бил преборил в себе си: недостатъците си, слабите си страни, страховете си, ограниченията си, всичките си стари демони. И се научил да ги познава, да ги приема, дори да ги обича. Научил се да обича себе си, без да се сравнява с другите, без да се осъжда и порицава.

Тогава срещнал отново мъдреца, който му задал обичайния въпрос: - Какво научи по Пътя? - Научих – отвърнал принцът – че да мразиш или да отхвърляш част от себе си означава да се осъдиш на вечно несъгласие със самия себе си. Научих се да се приемам такъв, какъвто съм – напълно и безусловно.
- Добре. – казал мъдрецът. – Усвоил си Първата Мъдрост. Сега можеш отново да преминеш през Третата врата. Едва преминал през третата врата, принцът видял в далечината задната страна на втората и прочел:

„ПРИЕМИ ДРУГИТЕ”
Около себе си той видял хората, които срещнал по пътя. Тези, които обичал, и онези, които мразел. Тези, които подкрепял, и онези срещу които се борил. Но за свое голямо учудване, той вече не бил в състояние да види недостатъците и грешките им, които някога толкова го дразнели и които искал да изкорени. Когато пак срещнал мъдреца, последният го попитал:

- Какво научи по Пътя? - Научих – отговорил принцът – че откакто съм в съгласие със себе си, вече няма в какво да упрекна и другите, а няма и защо да са страхувам от тях. Научих се да приемам и обичам другите напълно и безусловно. - Добре. – казал мъдрецът – Това е Втората Мъдрост. Сега можеш отново да преминеш през втората врата. От другата страна принцът забелязал обратната страна на първата врата. Там пишело:

„ПРИЕМИ СВЕТА”
- Странно, как не съм видял този надпис още от първия път – зачудил се принцът. Той се огледал и видял около себе си света, който по-рано искал да завладее, да преобрази, да промени. Бил стъписан от блясъка и красотата на всичко в него. От неговото съвършенство. А това си бил все същият свят… Светът ли се бил променил, или неговият поглед?

- Какво научи по Пътя? – попитал го мъдреца при следващата им среща. - Научих – отвърнал принцът – че светът е огледало на душата ми. Че душата ми не вижда света, а собственото си отражение в него. Когато е радостна, и светът й се струва весел. Когато нещо й тежи, светът й изглежда тъжен. Но сам по себе си светът не е нито весел, нито тъжен. Той просто е тук, съществува – и това е всичко.

Не той ме измъчваше, а представата, която имах за него. Научих се да го приемам, без да го осъждам – напълно и безусловно. - Това е Третата мъдрост. – казал старият мъдрец. – Ето, че вече си в съгласие със себе си, с другите и със Света. Чувство за безметежно спокойствие, ведрост и пълнота завладели принца. Той усетил как се потапя в Тишината.

- Сега си готов да преминеш отново през последния праг – рекъл мъдрецът, – този на прехода от Тишината на Пълнотата към Пълнотата на Тишината. И старецът изчезнал.
цитирай
6. анонимен - NOV PO4ITATEL
03.03.2012 00:10
vylnuvachto i prekrasno e ...s goliam interes go pro4etoh i s goliamo udovolstvie !BLAGODARIA !!!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: alexmunro
Категория: Други
Прочетен: 475524
Постинги: 136
Коментари: 234
Гласове: 1195
Архив
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930