Човек е дух, който обитава тяло и има душа. Духът е божествената, безсмъртна и вечна част, божествената искра, излъчена от Бог, която се съдържа дълбоко в нас. Човекът е дух, въплътен в тяло. Душата е интелигентната част, или онова, което наричаме личност. Tя се развива постепенно, като продукт на единството дух-тяло. Когато човек е тъжен или е в депресия, в това участва душата. Но когато някой каже: "Аз съм това, което съм", в него говори духът. Крайната цел се състои в обединяването на душата и духа. Законът на съответствието гласи: "Както е горе, така е и долу; както е долу така е и горе". Прилагайки го, можем да твърдим, че всичко, което е в нас, е и извън нас. Онзи, който покори вътрешната си природа, ще може да подчини и външната природа. Алхимията се занимава с превръщането на основните метали в злато. В духовен аспект това символизира превръщането на низшите страсти в добродетели. Душата, която се е освободила от пяната на чувствата и необозданите страсти е като блестящ, златен щит, предпазващ човека от злини и страдания.