Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.09.2010 12:50 - Медитация
Автор: alexmunro Категория: Други   
Прочетен: 1419 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 16.09.2010 21:15


             При медитация умът ни е отворен подобно на небето, и в същото време оставаме в настоящето, земни и върху здрава основа. Небето е наша абсолютна природа, в която няма препятствия и е безгранична, а земята е нашата реалност нашето относително, обикновено условие. Позата, която заемаме при медитация символизира свързването на абсолюното и относителното, на небето със земята на основата с върха, като двете крилe на птица, интегрирала в себе си подобната на небе безсмъртна природа на ума с основата на нашата преходна, смъртна природа. Медитацията се издига над културните и религиозни бариери и дава възможност на тези, които я следват да установят пряк контакт с истината за тяхното съществуване. Това е практика, която едновременно достига отвъд религиозните догми, и е същност на всички религии. Най-често ние похабяваме своя живот като откланяме вниманието си от собствената си същност чрез безкрайни дейности. Медитацията е начинът да върнем себе си на себе си, да можем наистина да разберем вкуса на истинското си същество, да преодолеем закоравелите стереотипи. Живеем живота си в една напрегната и тревожна борба, във водовъртежа на алчността и агресивността, в конкуренция, вкопчване, присвояване, постигане на цели, завинаги натоваремни с външни дейности и грижи. Медитацията е точно противоположното. 

 

Да медитираш значи напълно да скъсаш с начина, по който нормално "функционираш", защото това състояние е свободно от всякакви грижи и тревоги.
Умът е гъвкаво нещо. Ако го обучаваме всичко става възможно. Всъщност ние сме идеално обучени за нашия свят - обучени сме да изпитваме завист, да сме угрижени, тъжни и отчаяни, алчни, обучени сме да реагираме с гняв на всичко, което ни предизвика. Дотолкова сме обучени, че тези отрицателни емоции възникват спонтанно, без да се опитваме да ги генерираме сами. Всичко е въпрос на тренировка и навик. Посветете умът си на объркаността и както много добре знаем, той ще я овладее до съвършенсто, ще се превърне в познавач на страстите й, тайно и перверзно ще се нагажда към робските й изисквания. Посветете го чрез медитацията на целта да се освободи от всички заблуди и след време ще откриете с търпение, дисциплина и правилно обучение, че умът ви ще започне дяа се освобождава и да познава собствената си благодат и яснота. Целта на медитацията е да пробуди у нас подобната на небе природа на ума и да ни въведе в това, което сме всъщност, в нашето непроменящо се чисто осъзнаване, което е в основата както на живота, така и на смъртта. В неподвижността и тишината да медитацията ние се докосваме и се връщаме към тази дълбока вътрешна природа, която от толкова време сме престанали да виждаме при заетостта и непостоянството на ума си. Нима не е удивително, че нашият ум не може да стане неподвижен повече от няколко секунди, без да се вкопчи в нещо незначително. Медитацията е връщане на ума у дома му, а това се постига най-напред чрез съсредоточаване. Практиката на съсредоточаването, на прибирането на разпръснатия ум у дома му, което от своя страна извежда различни аспекти от нашето същество на фокус, се нарича "Спокойно оставяне" или "Спокойно пребиваване". 
Спокойното пребиваване постига три неща. Първо, всички фрагментирани аспекти на нашето същество, които са били във война помежду си, се успокояват, избледняват и стават приятели. При това успокояване заповаме да разбираме себе си по-добре, а понякога дори можем да се докоснем до излъчването на фундаменталната си природа. Второ, практиката на съсредоточаване разтваря негативното - агресивността и бурните емоции, които събират сила в продължение не на един живот. Важното е вместо да потискаме или да се отдаваме на тези емоции, мисли и каквтото и да било друго, да ги наблюдаваме с щедро разбиране, което трябва да е колкото се може по-просторно. Тази мъдра щедрост има аромат на безгранично пространство, така топло и уютно, че се чувстваш обгърнат и защитен от него като от одеяло от слънчеви лъчи. Трето, тази практика разкрива вашето вътрешно Добро сърце, защото разтваря или премахва злото у вас. Само, когато отстраним злото от себе си, можем да бъдем истински полезни на другите. 
Медитацията възниква постепенно. Тя не е нещо, което може да се "прави", тя е нещо, което се случва спонтанно само след като сме овладели практиката. Но за да възникне медитацията трябва да се съдадат спокойни и благоприятни условия. Преди да овладеем ума си, най-напред трябва да успокоим неговото обкръжение. В момента умът е като пламък на свещ, нестабилен, трепкащ, непрекъснато променящ се, обвяван от силните ветрове на нашите мисли и чувства. Пламъкът ще гори спокойно само, когато успеем да успокоим въздуха наоколо. Следователно ние ще можем да се отпуснем и да се докоснем до природата на ума си, когато успокоим бурята на нашите мисли и чувства. От друга страна веднъж след като намерим стабилност в медитацията си, шумувете и смущенията от всякакъв вид ще ни влияят все по-малко. Но при медитацията техниката далеч не е най-важното нещо - най-важното е духът - умелият, вдъхновен и творчески наин, по който практикуваме, който може да се нарече "поза". Ако създадете благоприятни условия в тялото и вашето обкръжение, тогава медитацията и осъзнаването ще дойдат сами. Целият смисъл за заемането на правилна поза е създаването на по-вдъхновяваща среда за медитация. Съществува връзка между позата на тялото и разположението на ума. Умът и тялото са взаимосвързани и медитацията възниква съвсем естествено след като тези две неща са предразположени. 
Позата описана по-долу не е изключено да се различвава до известна степен от някои други, с които повечето хора са свикнали. Тя е от древните учения Дзогчен. В ученията Дзогчен се казва, че гледката и позата трябва да наподобяват планина. Вашата гледка е сума от цялото ви разбиране и поглед навътре към природата на ума, които са с вас при медитацията. Така че вашата гледка се изразява чрез позата ви и я вдъхновява. Начинът, по който седите изразява същността на вашето същество. Седнете сякъш сте планина - с непоклатимо постоянно величие. Планината е нещо напълно естествено и спокойно - независимо какви ветрове я брулят и колко тъмни и дебели облаци се струпват около върха й. Седнете подобно на планина и оставете ума си да се издигне, да полети, да се понесе във висините. 
Дръжте гърба си изправен като "стрела" или като "подредени една върху друга златни монети". Вътрешната енергия или прана ще преминава свободно по финине канали на тялото, а умът ви ще намери истински покой. Не насилвайте нищо, не трябва да има напрежение в тялото ви. Главата ви трябва да се намира в приятно равновесие върху шията. Именно раменете и гръдния кош носят силата и красотата на позата.
Седнете с крастосани крака, не е необходимо да седите в пълна поза "лотос". Крастосаните крака символизират единството на живота и смъртта, на доброто и лошото, на умелите средства и мъдростта, на мъжкото и женското царство, на самсара и нирвана - същността на недуалността.
Очите трябва да са отворени. Погледът надолу под ъгъл 45 градуса. Един общ съвет, когато умът ви е неспокоен, гледайте надолу, когато е сънлив вдигнете го нагоре. Медитациятра и погледът трябва да са като огромната шир на океана - всеобхватни, отворени и безгранични. Не фокусирайте върху нищо конкретно. Обърнете погледът леко навътре към себе си и го оставете да се разшири, да стане по-просторен и всеобхватен. Сега ще откриете, че и зрителната картина е станала по-обширна, че в погледа ви има повече спокойствие и състрадание, повече самообладание и равновесие. 
Насочете състраданието, което блика от вашата медитация - плавно и леко през очите си, така че погледът ви да стане поглед на самото състрадание - всеобхватен и подобен на океан. Има няколко причини, поради, които очите трябва да са отворени. С отворени очи вероятността да заспите е по-малка. Освен това медитацията не е начин за бягство от света, за изолиране от него чрез някакво подобно на транс състояние, на променено съзнание. Напротив - тя е прекият начин да разберем самите себе си и да се съотнесем към живота и света. Оставете сетивата си - слух, зрение, осезание - отворени, такива, каквито са, без да се впускате след възприятията им. "Макар и да се долавят различни форми, в същността си те са пусти, и в пустотата си долавят форми. Макар и да се чуват различни звуци, те са пусти; и в пустотата се долавят звуци. Също така възникват и различни мисли. Те са пусти и в пустотата се долавят мисли."
Каквото и да чуете, каквото и да видите, оставете го така, както е, без да се вкопчвате в него. Оставете чутото на слуха, видяното на зрението, не позволявайте да се обвържете с възприятието. Съгласно практиката Дзогчен цялата светлина на нашата мъдрост-енергия се намира в сърдечния център, който е свързан посредством "канали на мъдростта" с очите. Очите са врати на лъчите, така че трябва да държат отворени, за да не затварят тези канали на мъдростта. 

Какво трябва да правим с ума по време на мдитация?
Абсолютно нищо. Внимавайте да не натрапвате нищо на ума си, не искайте нищо от него. Когато медититате не трябва да полагате никакви усилия да се владеете и да се опитвате да бъдете спокойни. Не изпадайте и в някаква тържественост или да имате чувството, че изпълнявате специален ритуал. Забравете дори мисълта, че медитирате. Оставете тялото си така, както е, и дхът си такъв, какъвто го заварите. Мислете за себе си като за небето, обхващащо цялата вселена. Когато хоратя започват да медитират, те често казват, че мислите им се изплъзват от контрол и че дори са станали още по-неубоздани от преди. Но това е добър знак. Това далеч не означава, че мислите ви са станали по-неубоздани - просто вие сте станали по-спокойни и осъзнавате колко шумни са били винаги мислите ви. Не се обезсърчавайте и не се отказвайте. В дрвните инструкци по медитация се казва, че в началото мислите ще идват една върху друга, непрекъснато като отвесен планински водопад. Постепенно с усъвършенстването мислите заприличват на поток в дълбока тясна клисура, после на широка, бавно течаща към морето река, а най-накрая стават като огромния неподвижен и спокоен океан. Понякога хората смятат, че когато медитират не трябва да имат никакви мисли и чувства. Ако те все пак се появят, те се дразнят и ядосват,струва им се, че са се провалили. Щом имате ум, неизбежно ще имате мисли и чувства.
Медитацията е път към просветлението. Трябва да се практикува с решителна дисциплина и целенасочено себеотдаване. Важно е и да се прави с колкото се може по-голямо вдъхновение и стремеж към творчество. В известен смисъл медитацията е изкуство и трябва да практикуваме с радостта на художника и плодовитостта на изобретателя. Има много начини да направим подхода си към медитацията изпълнен с колкото се може повече радост. Можете да откриете музиката, която най-много ви извисява, и да я използвате, за да откриете сърцето и ума си. Можете да събирате откъси от поезия, цитати или древни учения, които през годините са ви вълнували и да ги държите винаги под ръка, за да повдигат духа ви. Можете да откриете картина, която да ви внушава чувство за святост и сила, и да ги окачите на стената в стаята си. Можете да превърнете мястото за медитация в райско кътче с помощта на една свещ, едно цвете, малко благовоние, статуя на някое божество… Ако искате излезте и сред природата. Природата винаги е неизчерпаем източник на вдъхновение. За да успокоите ума си, излезте призори на разходка в парка или наблюдавайте росата по листенцата на някоя роза в градината. Легнете на земята и гледайте небето, оставете ума си да се слее с неговото пространство. Нека небето навън събуди небето в ума ви. Седнете край някой водопад и оставете лековитият му смях да пречисти духа ви. Седнете край някое езеро или в градината, дишайте дълбоко и оставете ума си да утихне, докато луната бавно и величествено и се издига в безоблачното небе. Бъдете нащрек за всеки признак на красота и покой. Бъдете готови да откликнете с радост, бъдете пробудени по всяко време за новото, което винаги идва от тишината. 


Тагове:   медитация,


Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: alexmunro
Категория: Други
Прочетен: 620498
Постинги: 136
Коментари: 234
Гласове: 1196
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031