Можем да определим, че астралът също е материя, но носеща по-духовен характер. По този начин се добиват много видове материя. След астралната, следва материя още по-духовна и тъй нататък - до безкрайност, според степента на одухотворяване на материята, или приближаването й към чисто духовен принцип. И тъй ние виждаме два основни полюса - духът и материята, между които съществуват много междинни степени проникващи едни в други, което може да се оприличи със съд напълнен с камъни, между камъните ние можем да насипем пясък, в пясъка да налеем вода, а между частиците на водата все пак ще се намира въздух. Астралът заобикаля целия свят и свързва помежду им слънчевите и звездни системи, чрез лъчи на светлината, чрез сили на привличане, а сигурно и на други неизвестни на нас фактори. Астралът, бидейки етерна материя, споделя свойството на материята, за това и неговите атоми, както и атомите на всяка материя се намират във вибрация. Резултатът от вибрацията или движението са различни явления и сили. Астралът също като електрическия ток се поляризира в положителна и отрицателна насока. При това той се намира в постоянно кръгово движение, като в затворена електрическа верига. Нека забележим, че скоростта на астралната вихрушка не може да бъде схваната от нашето въображение.Основното, което трябва да бъде разбрано, е че астралните обекти са комбинация на астралната материя, както физическите обекти са комбинация на физическа материя, и че астралният свят прилича твърде много на земния /защото до голяма степен е изграден от физически предмети/. Каквото е горе, такова е и долу, каквото е долу, такова е горе.Но има още една особеност, която стъписва и обърква обикновения наблюдател - това се дължи на прозрачността на астралните обекти. Там всичко е прозрачно и се вижда еднакво добре и отпред, и отзад, и отвън, и отвътре. Ясните и точни мисли имат собствени разнообразни форми с изчистени контури. Те се оформят от трептенията породени от мисълта - по същия начин във физическия свят звуковите трептения пораждат форми. “Формите на гласа” са напълно аналогични на “формите на мисълта”, защото Природата въпреки неизчерпаемото си разнообразие е много консервативна по отношение на принципите си, тя възпроизвежда едни и същи методи на работа от област в област. Ясно определените астроидеи имат много по-дълъг и много по-активен живот, отколкото призрачните си събратя, и упражняват много по-силно въздействие върху астралните тела /а чрез тях на умовете/ на онези, които ги привличат, като предизвикват у тях трептения, сходни на техните собствени. По този начин мислите преминават от един ум в друг без да имат земен израз. Нещо повече - онзи, който излъчва мислите може да ги насочва към когото си пожелае. Това зависи от силата на неговата воля и умствена енергия. При обикновените хора астроидеите, създадени от чувствата или желанията са много по-жизнени и определени, отколкото астроидеите породени от мисълта. Много молитви на любяща майка кръжат около сина й като форми ангели и отблъскват злите влияния, които мислите му случайно привличат. Особеното при тези астроидеи е, че когато волята ги насочи към определен човек, самият импулс да насочат волята на своя създател им е достатъчен, за да оживеят. Астроидеята-защитник ще кръжи около обекта и ще търси възможност да отблъсне злото или да привлече доброто - не съзнателно, а сляпо по импулс, защото за него това е пътя на най-слабото съпротивление. По същия начин оживената от зла помисъл астроидея ще кръжи над жертвата си и ще търси сгода да я нарани. Но единия и другия остават безсилни освен, ако в астралното тяло на обекта не съществува нещо сродно с тях - нещо, което може да отговори съзвучно на техните трептения и да им даде възможност да се прикрепят. Ако в него няма нищо сродно с тяхната материя, водени от закона на собствената си природа, те отскачат от него и се връщат обратно по пътя, по който са дошли - по магнетичната следа, която са оставили и връхлитат своя създател със сила пропорционална на силата, с която са били излъчени. Известно е, че ако смъртоносната омраза не успее да порази обекта към когото е била насочена тя поразява създателя си, а добрите мисли към някой недостоен човек се връщат като благословия към онзи, който ги е изпратил. Така и най-слабото ни познание за астралния свят ще бъде мощен стимул за правилно мислене и ще увеличи отговорността ни за мислите, чувствата и желанията, които пускаме на воля в пределите на астралното. Ако индивидът би могъл във всеки момент да насочи цялата си ментална енергия /астроидея/ върху една единствена цел, той би постигнал чудеса. На практика нашият разум лекомислено скача от едно на друго и не спира дори и през нощта, когато спим. Това постоянно лутане причинява огромна загуба на енергия, индивидът непрекъснато я пилее. За да постигнем по-добър живот, трябва да овладеем въображението си и да не си създаваме сами трудна и отрицателна съдба защото всички мисли се материализират. Един от най-вредните навици е да се отпуснем в креслото и да мечтаем. Като постъпваме така ние отваряме врата на разума си към цял океан от ментални вибрации, което понякога носи състояния на депресия или гняв. Мисловните вълни в околоземното пространство също като радиовълните вибрират заедно с всички жители на планетата. Човек никога не може да бъде сигурен дали каквото си мисли е породено от собствения му мозък или е почерпено отвън.         Човек, който е способен да задържи определена ментална картина във въображението си като не позволява да бъде изтрита от други мисли, ще постигне чудеса, защото разумът е материя и материята е разум - с други думи енергията и материята са различни прояви на разума. Като не забравяме че световете са разграничени и се преливат, то астралът е посредник между Духа и материята.