Всички пишат романи, стихове, новели, есета и какво ли не още за живота на човек от раждането до смъртта!Тази приказка е друга, легенда за живота на човек от смъртта до раждането!!!
Излизам от Плътния свят
... И така аз напуснах физическото си тяло завинаги. Макар че аз излизах от него всеки ден по няколко часа, но винаги се завръщах - това се наричаше сън. А този път го отхвърлих съвсем -така че повече да не го обличам като старо износено палто.Тъй като настъпи срокът на излизането ми от Плътния Свят. Този срок е бил определен от Господарите на Карма при раждането ми. Продължителността на живота в Плътния свят е определена за всеки човек.Оставеното от мен плътно тяло ми послужи за „разводач" в живота в Плътния свят. То беше само инструмент за действие в него, нищо повече. След като го отхвърлих, аз се лиших от възможността да живея в този свят и той престана да съществува за мен.Истината е, че засега аз все още не съм излязъл от Плътния свят. Аз отхвърлих само плътната част от физическото тяло, съставена от твърди, течни и газообразни частици - това, което получи названието „студен труп". Аз отнесох със себе си целия „Живот" на това тяло: топлината, електричеството и другите енергии - това, което на Изток наричат „ефирно тяло".След като имах за своя външна обвивка само това ефирно тяло, аз станах невидим за намиращите се в Плътния свят. При силно желание аз бих могъл да стана видим като „привидение" и да се покажа на близките във формата на облачна фигура. Но аз не го направих - като ме видят, биха могли да се изплашат.Още повече, че в момента на излизането ми от плътното тяло аз бях много зает: преживявах живота си отново. В тези кратки секунди пред мен премина панорамата на целия ми живот. От всички скрити ъгълчета излязоха картина след картина, събитие след събитие.В смъртния ми час се прояви преобладаващият смисъл на целия живот, изясни се неговата водеща мисъл. Аз се видях такъв, какъвто съм в действителност. Тържествена беше минутата, когато застанах лице с лице срещу своя живот.Колко хубаво беше, че всички, които присъстваха на смъртния ми одър, се държаха тихо и с благоговение. Те осъзнаваха себе си в тържественото присъствие на смъртта и тържествено мълчаха. Нищо не ме отвличаше от обзора на течащия пред вътрешния ми поглед живот, никой не нарушаваше спокойното течение на мисълта.Онези, които нахлуват с личното си огорчение в тишината, толкова необходима за отиващия си, постъпват егоистично и грубо. Силният плач и шумното оплакване могат да разтревожат умиращия и да нарушат съсредоточеното внимание. Недопустимо е да се вика в земните сфери, когато духът вече се е откъснал.Около 36 часа след смъртта аз излязох и от ефирното тяло, което известно време се носеше над гроба на плътното ми тяло. Отхвърленото ефирно тяло може би понякога е видимо на гробищата от чувствителните хора като „привидение". След няколко седмици то се разпада и се разсейва във въздуха.
(следва)
