Блаженствам в Огнения свят(ментала)

Когато връзката с финото тяло бе окончателно прекъсната, аз изпаднах в кратко безсъзнание. След това се събудих от усещането за блаженство - ярко, безгранично, невъобразимо за земното съзнание. Събудих се с чувството на невероятна радост, мир, покой, надхвърлящи нашите представи. Около мен звучаха най-очарователни мелодии, най-нежни оттенъци на светещите цветове танцуваха пред очите ми, самият въздух изглеждаше като светеща музика, цялото ми същество се изпълни със светлина и хармония. После през лека златна мъгла започнаха да се открояват любими лица, светещи с красота, която отразяваше техните най-благородни емоции, неопетнени от тревогите и страстите на низшите светове. Как може да се предаде с думи блаженството на това пробуждане, сиянието на тази първа зора от небесния свят! Какъв беше светът, в който се озовах? Това беше Огненият свят, по-точно тази негова част, която се нарича Мисловен свят. Това е свят на съзнанието, работещо като мисъл, свят на разума, но не на този, който се проявява чрез мозъка, а на този, който действа свободно в своя собствен свят, неограничаван от физическата материя. Тук мое „външно тяло" стана „огненото тяло" или „тялото на мисълта" - проводник или носител на мисълта, конкретният ум, интелект. Той създава конкретни мисли, негов метод е логиката на външната мисъл: той показва, разсъждава, прави изводи. Аз имах това тяло и в земния живот, само че тогава то беше скрито под обвивката на финото и плътното тяло, а сега то се разголи и стана външно. То е построено от духоматерията на Мисловния свят и притежава повече или по-малко развити органи за възприятие на този свят - в зависимост от културното и духовното развитие на човека. Животът в Огнения свят е по-действен, отколкото във Финия свят, и формите му са по-гъвкави. Духоматерията на този свят е много по-животворна и по-изтънчена от най-висшата материя на Финия свят. Материята на мисълта кара „материята на чувствата" да изглежда тромава, тежка и тъжна, макар че в сравнение с физическата материя тя изглеждаше толкова вълшебно-прозрачна и светла. В Огнения свят няма сенки - сиянието на всички части на този свят поражда непрестанно светене. Сиянието на аурите е като небесния свод, а лъчите - като потоци и водопади. Огнените цветя се отличават с блясък, те могат да се сравнят със строежа на розите - малки завихрени кръгчета образуват съчетанието от листенца. Ароматът като преобразен озон изпълва въздуха с дъх на хвоя. В Мисловния свят всичко, което човек мисли, се възпроизвежда незабавно във форми, тъй като разредената и фина материя на този свят е същата, от която са образувани формите на нашите мисли, тя е средата, в която се проявява мисленето ни и тази материя се оформя незабавно в определени очертания при всяко въздействие на мисълта върху нея. Ето защо всеки човек действително създава сам свое небе и красотата на всичко обкръжаващо го се увеличава безкрайно в зависимост от богатството и енергията на неговата мисъл. Според това доколко човек развива духовните си сили неговото небе става все по-изтънчено и прекрасно. Всички ограничения в Мисловния свят се създават от самия човек и затова небето на всеки се разширява и задълбочава едновременно с разширяването и задълбочаването на душата. Разделение във времето и пространството в Огнения свят не съществува. В тези небеса ние постоянно се намираме с онези, които сме обичали и почитали през земния си живот - отишли си по-рано или все още живеещи на Земята. Ние ги виждаме около себе си, блажени и щастливи като нас самите, в тази форма, която сме обичали на Земята, и запазваме пълното съзнание за нашите земни отношения, защото в Огнения свят разцъфтяват всички земни кълнове на любовта. Когато става въпрос за истинска връзка между две души, общуването в Огнения или Мисловния свят е по-тясно, по-близко и по-нежно от всичко, което ние знаем на Земята, тъй като тук няма преграда между две души и в зависимост от значителността на душевния живот на Земята ще бъде и значимостта на душевното общуване в Огнения свят. Пространството тук няма разединяващо значение и всяка душа може да се докосне до друга душа, само като насочи вниманието си към нея. Такива съобщения се извършват не само с бързината на мисълта, но и с абсолютна пълнота, ако душите са на едно и също ниво на еволюция. Цялата мисъл мълниеносно се предава от една душа на друга, по-вярно е да се каже - всяка душа вижда как се създава мисълта в друга душа. По време на това състояние човек жъне наградата за своята безкористност на земята. Той изцяло е погълнат от блаженството на своите лични земни привързаности, предпочитания и мисли и бере плодовете на достойните си действия. Никаква болка, печал, нито даже сянка от тъга не помрачават светлия хоризонт на чистата му радост. Огненият свят е свят на блаженство и неизразима радост. Но той представлява нещо повече от място за блажено успокоение на изморената душа. Всичко ценно в умствените и нравствени преживявания на човека в последния му земен живот тук се подлага на дълбока вътрешна преработка и постепенно претворяване в определени умствени и нравствени качества, които той ще носи със себе си в следващото въплъщение. Животът в Мисловния свят съвсем не е блажен сън в страната на цветята и не е безцелна празнота. Това е страна, в "която се развиват умът и сърцето, освободени от груба материя и от дребните грижи, страна, където се осигурява прогресът на бъдещето. Продължителността от време в тези небеса зависи от количеството материали, които човек носи със себе си от своя земен живот. Урожаят, годен за храна и претворяване в Мисловния свят, се състои от всички чисти мисли и емоции, породени през земния живот, от всички умствени и нравствени усилия и стремежи, всички спомени за безкористен труд в полза на ближните, всичко, което може да бъде причислено към духовната същност и следователно може да служи за развитието на душата. Така аз пребивавах в Мисловния свят в течение на един период, съответстващ на донесения духовен запас. Тук всичко добро, извършено в последния живот, се беше осъществило напълно. И когато всичко беше вече изчерпано, когато беше изпита и последната капка от чашата на радостта - когато всичко, което беше преработено в способности, всичко, което има вечна ценност, влезе в мен самия, аз свалих от себе си последната от всичките ми временни обвивки - тялото на мисълта, което се разтвори в Мисловния свят. Аз стигнах до своята истинска родина - Огнения свят.
Да, Огненият свят - това е истинската родина на човека, това е неговата страна, където той си е „вкъщи". Тук той се връща след пътешествие в земния свят, в „долината на сълзите", където отива като на училище, за да се учи и да събира опит. Тук самият човек - неговата безсмъртна част -преживява, необременен от нищо, своя собствен живот, в пълно съответствие със знанието и самосъзнанието, до което е успял да достигне. Мисловният или Огненият свят са един голям свят на мисълта: първият е свят на конкретната мисъл, а вторият - на абстрактната „огнена" мисъл. Ето защо Мисловният свят може да се смята за низша сфера на Огнения свят. Във висшата сфера подлежи на претворяване цялото свръхлично мислене, т. е. мислите, които се отнасят до висшата, абстрактна област. Висшата сфера на Огнения свят е мястото на пребиваване на безсмъртния човек. Тя е съставена от три подразделения и човекът остава в едно или друго от тях съобразно нивото на своята еволюция. На първото най-ниско ниво пребивава огромното мнозинство от 60 милиарда души, съставляващи мнозинството от нашето човечество. Това изостанало мнозинство се издига само до низшата сфера на Огнения свят, и то само за миг, след като всички временни обвивки са свалени. За един миг такава душа се пробужда за съзнателност, мълниеносен спомен осветява цялото й минало и тя вижда всички породили го причини. Този изблик на предвиждане осветява бъдещето й и тя вижда всички последствия, които ще настъпят в близкото й съществуване. Това е всичко, което мнозинството от хората са способни да изпитат в тази област на Огнения свят. Но има души, които по време на земното си съществуване са подготвяли с мисъл и благороден живот онова семе, чиято жътва се прибира именно в тази област на Огнения свят. Тук те започват да изпитват истинския живот на човека, достойното съществуване на самата душа, нестеснена от обвивки, които принадлежат към низшите светове. Тук човек разбира собственото си минало и разбира причините, които той сам е създал, отбелязва тяхното взаимодействие и произтичащите от тях последствия и даже вижда нещо от техните влияния върху предстоящия му живот. В следващата втора област на Огнения свят се намират сравнително неголям брой души с висока еволюция, които се проявяват по време на тяхното пребиваване на Земята с вродена култура и природна изтънченост. Това са душите, които по време на земното си съществуване са посветили цялата си енергия на висш умствен и нравствен живот, за тях вече няма обвивка, скриваща миналото, тяхната памет е съвършена и непрекъсната. В третата най-висша- област се намират безсмъртното Аз на Учителите и Посветените (Адепти) и техните най-близки ученици.