Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.01.2011 13:27 - Проблемът за неискреността
Автор: alexmunro Категория: Други   
Прочетен: 2921 Коментари: 3 Гласове:
41

Последна промяна: 29.01.2011 13:28

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Колкото е по-диференциран и изтънчен вътрешният живот на човека, толкова по-широ­ко е неговото съзнание и толкова по-трудно е той да бъде определен. Едно събитие често предиз­виква много и понякога противоречиви чувства, мисли и реакции. Но каква точно ще бъде реак­цията на човек, зависи от неговия избор. Той ще избере една от множеството възможни реакции и ще подтисне останалите. С мислите и чувства­та е същото. Възможно ли е в подобна ситуация човек да бъде искрен и честен?   Но това е в реда на нещата. Всяка от голе­мите религии има своя езотерична част, която внимателно се пази от простите вярващи и често противоречи по смисъл на катехизиса /езотеричната част/. И това не е поради користта на свеще­ниците. Истината е толкова сложна, нейните енер­гийни потоци са толкова високи, че паството не би могло да я възприеме. Затова се налага да му бъде предлаган неин груб вариант, близък до рав­нището на средно вярващ. И в една или друга форма тази лъжа е неизбежна. Според степента на духовния ръст на народа катехизисът посте­пенно се усложнява. Често това става въпреки силната съпротива на църковните отци. И в един момент истината бива откривана в цялата й пълнота и сложност.   Така че положението у духовно развития човек е безизходно - той е принуден да бъде не-искрен в тесния смисъл на думата. Той трябва да говори само онова, което може да бъде разбра­но. Нарушаването на това правило води до лъжа и отравяне на тънкото тяло.   Цензура. С развитие на еволюционния ръст на човека се повишава и способността му да влияе върху своята и световната карма. В окултизма това се нарича реализационна власт. Вли­янието става както с непосредствените му дей­ствия, така и с мислите и желанията му. Пови­шава се съответно неговата отговорност за дей­ствията му и се появява специална подсъзнател­на програма, контролираща тези действия, неза­висимо физически или психически. Именно това се нарича вътрешна цензура или съвест в широ­кия смисъл на понятието. Засилва се вътрешни­ят контрол, формира се вътрешна лична етика, в голямата си част по-твърда от обществения мо­рал, тъй като е приспособена към средното ево­люционно равнище на обществото.   Риск. Човек не може да преживее живота си в безопасност, това не е в реда на нещата.   Висшите сили създават индивидуалната карма така, че даденият човек винаги живее в определе­но ниво на безопасност. И опитите да бъде пови­шено това ниво на безопасност не водят доникъ­де. Известни са онзи тип майки, които пазят деца­та си като зеницата на окото от болести и нещаст­ни случаи, но техните деца боледуват не по-мал­ко от останалите. Според степента на еволюцион­ното си равнище човек осъзнава отговорността за своите постъпки и съответната степен на риск. И у него възникват съмнения и задръжки в реши­телните мигове. Тези задръжки също са в приро­дата на нещата и тяхното преодоляване е пореден етап от еволюционното развитие.   Обществено подсъзнание. Духовните им­пулси не трябва да бъдат смесвани с импулсите, идващи от общественото подсъзнание. Изразът "какво ще кажат хората" е не особено сполучли­ва рационализация на това, че човек не желае да тръгне против общественото подсъзнание. Соци­алната адаптация е свързана не със знанието на писаните и неписани закони на обществото, и не със способността за емпатия /непосредствено-чувствено възприятие/, а в много по-голяма сте­пен с това, доколко у човека е открит каналът за връзка между общественото и личното му под­съзнание.   Точно такива хора се харесват на екипа и на началниците.   У човек, попаднал под прякото въздействие на общественото подсъзнание, се появяват харак­терни съчетания: блокиране от всякакви доводи и упоритост. "Не знам защо върша това, но не мога иначе!" Ето защо е толкова важно да разли­чаваме в себе си импулсите на общественото и личното подсъзнание. Ако човек може да про­мени своето подсъзнание, то общественото не се поддава на промяна. Единственото, което може да му се противопостави, е осъзнаването на ид­ващите от него импулси. Но това е много труд­но. Ето няколко примера.   За възпитанието. Един от моментите, на­миращи се под строг контрол на общественото подсъзнание това е възпитанието на децата: об­ществото е длъжно да се грижи за собственото си бъдеще. И първото, за което то се замисля, е запазване на живота на децата. През хилядолет­ната човешка история, изпълнена с глад и студ, са били изработени две представи : детето тряб­ва да бъде дебело и топло облечено. Дебело - за да преживее благополучно периода на глад. А топло облечено - за да не замръзне. Разбираемо е, че подобни фундаментални нагласи не могат да се променят за кратките времена на ситост и разцвет у дадени народи. И днес, когато ситуа­цията е коренно различна, когато от обществена гледна точка детето трябва да бъде слабо и леко облечено, а затлъстяването и изнежеността заплашват физическото му здраве, общественото подсъзнание си стои на предишните позиции. А хората, които уж всичко разбират, не осъзнават импулсите на своето подсъзнание, изпращащи сигнали към общественото подсъзнание. Те не могат да се преборят с него. Всички знаем какви сцени се разиграват около масата: хайде още една лъжичка за мама, сега за тате, а сега за баба...   Другият момент, който общественото под­съзнание внимателно наблюдава, е авторитетът на родителите. Нашият праотец е бил твърде буен и не е бил склонен да се подчинява на законите. Но е било необходимо да се създаде и поддържа определен ред в обществото. За тази цел започ­нали да възпитават децата така, че у тях да се разкрият канали, по които в случай на нужда да бъдат предавани заповеди, които задължително ще бъдат изпълнени. Такава функция е изпълня­вал нерушимият авторитет на бащата, който след това се трансформира в относително подчинение на властите.   В съвременното семейство липсва необхо­димост от вяра в непогрешимостта на майката или бащата. И въпреки това е много трудно да кажем на детето по важен повод: "Извинявай, аз бях несправедлив към теб!" Или пък да се посъветваме сериозно с него по някой важен се­меен проблем. Съзнанието може да твърди, че това е необходимо, важно и полезно, но обще­ственото подсъзнание много точно знае, че това води до подриване на родителския авторитет! И проблемът се усложнява от това, че в личното подсъзнание на детето липсва убеждението, че родителите трябва да бъдат непогрешими всевла­стни богове. Но в подобни случаи през личното подсъзнание преминават мощни импулси, идва­щи от общественото подсъзнание.   За войната. В критични минути на обще­ствения живот връзката между общественото и личното подсъзнание рязко се усилва. Цялата страна като един човек се надига и тръгва да за­щитава своята независимост. Обикновените хора проявяват чудеса от героизъм и душевно вели­чие, неща, които са им неприсъщи в други усло­вия. С това се обяснява защо последната война в Русия, наричана Велика Отечествена за много от участниците представлява най-хубавото време от живота им. Работата е там, че тази най-силна връзка между общественото и личното подсъзна­ние, която е възникнала в началото на войната, след края й се е прекъснала. И силата, заставяща хората да се жертват заради другите, изявявайки в тях висшето начало, е престанала да дейст­ва. Подобни преживявания дават духовен опит, но е не и духовен растеж. Духовният растеж ви­наги е свързан с осмислено минало и с култиви­ране на онова висше начало, което някога е било така ясно забележимо и в себе си, и в другите. И което - уви!, - в делничния живот толкова лесно е било заглушавано от егоизма.   За хората на власт. Хората, които са об­лечени във власт, могат да бъдат разделени на две категории. Едните се намират във властта пора­ди това, че цял живот са се стремили към нея, и за тях смисълът на живота и удоволствието от него е във властта. Другите никога не са се стре­мили съзнателно към власт, но някакви "случай­ни" сили ги местят от кресло на кресло, макар че не притежават никакви особени дарби. Какво е особеното в подобни хора? Тяхното подсъзнание притежава добър канал за връзка с обществено­то подсъзнание. И по-точно - с онази негова част, която се занимава с организирането на дадено общество в едно структурирано цяло. Ако външната организация на обществото е значител­но под неговото еволюционно равнище /така ста­ва след революция, когато цари хаос/, в обществе­ното подсъзнание ясно възниква усещане-мисъл: необходим е ред, иначе всички ще загинем! И хората инстинктивно търсят онези, които в най-голяма степен биха могли да ги организират. И когато ги намерят - им дават властта. Така се е случило с Наполеон. Но след известно време не­говото его е изключило канала за връзка с обще­ственото подсъзнание, той е извършил куп греш­ки, загубил войната с Русия и в крайна сметка е умрял в заточение. Тук наблюдаваме действието на всеобщия закон, съгласно който човек във вся­ка ситуация действува успешно, единствено ако той самият представлява канал за връзка, тоест - проводник на висшата сила /Абсолюта/. А кога­то започне сам да управлява ситуацията, всичко се проваля. И то независимо дали става дума за дейност, засягаща духовния растеж на даден чо­век, или съдбата на цялата страна.   За публикуването на ръкописи и за сла­вата. Общественото подсъзнание изисква изоб­ретателите и писателите да направят своите тво­рения достояние на обществото. Това желание не винаги субективно се преживява като жела­ние за слава. Понякога изчезва желанието да пра­виш нещо за себе си и своя тесен кръг. А поняко­га ти се иска не слава, а да окажеш въздействие върху света, да промениш нещо - ако не в обще­ственото съзнание, то поне в подсъзнанието. Тук отново се натъкваме на интересен феномен. Ко­гато работи канал за връзка между личното и об­щественото подсъзнание, човек преживява като лично и онова, което не го засяга.



Гласувай:
41
0



1. misbis - silen posting
29.01.2011 13:54
въпреки трудностите на пръв поглед...така променяме действителността, да имаме куража да творим-))
цитирай
2. samorasla - Колкото до писането...
01.02.2011 15:03
"поняко­га ти се иска не слава, а да окажеш въздействие върху света, да промениш нещо - ако не в обще­ственото съзнание, то поне в подсъзнанието. "...
Понякога дори губиш вяра в това, дали има смисъл от писането, но нещо те сритва, сръчква... К`во става? Пишеш и го пуснеш ей, така... с горчивото усещане, че си родил дете и си го оставил да го отглежда съдбата...
цитирай
3. анонимен - приспивната песен
04.02.2011 09:48
нали я знаеш
тананикай си от време на време
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: alexmunro
Категория: Други
Прочетен: 475524
Постинги: 136
Коментари: 234
Гласове: 1195
Архив
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930