Бодхисатва (санскр.) „Този, чиято същност (сатва) станала разум (бодхи)”, този който има нужда само от едно въплъщение, за да стане съвършен Буда.
“Същество с пробудена, просветлена същност; същество на пътя на пробуждането; всяко същество, решило да стане буда (да достигне буда-същност, буда-природа), но отказало се от нирвана за себе си, за да помогне на другите да се избавят от страданията на самсарното битие. Равнището на бодхисатва непосредствено предшества най-високото – това на буда-природата, т. е. на Дхармакая или абсолютното тяло на буда.
В будизма тхеравада за Бодхисатви се признават онези, които реално са станали Буди. Преди Шакямуни, Буда на настоящата калпа, са живели, както се твърди в Трипитака, шестима Бодхисатви, станали Буди, а след него такъв ще е Майтрея; по-късно тхеравадините приемат, че те са били 24, колкото са Будите, които признават. Обет за това да помага на другите Бодхисатва следва да даде в присъствието на Буда или на друг Бодхисатва; Шакямуни е дал своя обет в предишен живот в присъствието на Буда Дипанкара. Така в тхеравада фигурата на Бодхисатва е свързана с историчния живот на сангхата; такъв може да е човек (макар че се дефинира изобщо като "всяко същество"), станал Буда, не и митологичен персонаж, при все че очевидно върху образите на Будите-Бодхисатви се напластяват митологични черти.
Достойнства на Бодхисатва има всеки, който е на пътя на пробуждането.
В учението за трите тела на Буда и в митологичните представи, оформили се в махаяна и във ваджраяна, особено важно място заемат Бодхисатвите с небесен произход, произлизащи от дхяна-будите, или иначе казано, пряко от идеалното тяло на Буда (самбхогакая; трансцендентално равнище на Буда), а опосредствано чрез идеалното тяло – от абсолютното тяло на буда (Дхармакая). В обобщения митологичен модел, представян чрез неиконичния символ мандала, всеки от дхяна-будите има като свое автентично съответствие по един Бодхисатва, който е произлязъл от него и заедно със съответния земен буда го изразява на равнището на нирманакая, т. е. на въплътеното тяло на буда. Така основните Бодхисатви в този модел са петима: Самантабхадра (Всеблагият; произлязъл от дхяна-буда Вайрочана, покровител на сакралния център), Ваджрапани (Държащият ваджра; съответстващ на дхяна-буда Акшобхя, изток), Ратнапани (Държащият драгоценност; съответстващ на дхяна-буда Ратнасамбхава, юг), Авалокитешвара (съответстващ на дхяна-буда Амитабха, запад), Вишвапани (Вседържащият; съответстващ на дхяна-буда Амогхасиддхи, покровител на севера). В този модел Майтрея е земен Буда, който предстои да живее в света. В различни будистки източници като най-важни се посочват осем бодхисатви: Самантабхадра, Важдрапани, Авалокитешвара, Манджушри, Майтрея, Акашагарбха, Кшитигарбха (Бхумигарбха), Сарваниваранавишкамбхин. Вместо последните двама някои източници посочват Махастхамапрапта и Бхайшаджиягуру (Лечителят Буда)."
Пътят на Бодхисатва
"Пътят на Бодхисатва е дълъг и многостепенен. Той се разгръща във време, обхващащо три огромни периода (калпи). През тези периоди съществото, решило да стане Буда заради другите, преминава през множество трансмиграции. В "Аватамсака сутра" са представени петдесет и две равнища, през които преминава трансмигриращото същество. Първите десет са равнища на вярата, следват десет равнища на живеене (обитаване), десет равнища на действие и поведение, десет равнища на посвещение (на преход от едно състояние на посветеност в друго), десет степени на възрастване, равнище на чудесно просветление и, накрая, равнище на висше просветление, или тъждественост с Буда-същността (Буда-природата). Особена важност имат десетте степени на възрастване (дашабхуми).
Дашабхуми
Десетте степени (дашабхуми) на възрастване на Бодхисатва се открояват с особената си важност в съзнанието на махаяниста – за него те имат значението и стойността, които има осмостепенният път (правилен възглед, правилно намерение, правилна реч, правилно действие, правилна прехрана, правилно усилие, правилно съзнаване, и правилна концентрация, представен в учението за четирите благородни истини). Тези десет степени са:
1. Степен на радостта (парамудита): човек се приобщава към радостта на другите, решава да се въздържа от окончателна нирвана, докато не помогне на всяко живо същество; така осъществява определен частичен аспект на истинната същност, т. е. на Буда-природата;
2. Степен на чистотата (вимала) – освобождаване от нечистотата на тялото, речта и ума чрез определени действия на тялото, речта и ума;
3. Степен на излъчване на светлина (прабхакари) – свободният от заблуди, гняв и ненавист човек излъчва светлината на мъдростта;
4. Степен на изпламеняване (аршишмати) – пламъкът на мъдростта изпламенява земните желания, адептът се възвисява над опозицията вътрешно-външно и става, според митологичните представи, цар на боговете на небето Яма (Яма е властител на небето на смъртните, който отсъжда дали мъртвите да попаднат в мястото на щастливо обитаване);
5. Степен на окончателна победа над мрака на заблужденията (судурджая), която адептът постига чрез усвояване на четирите благородни истини и властва над боговете на небето Тушита (небе на доволството; животът на боговете на това небе продължава 4000 божествени години, всеки ден от които се равнява на 400 човешки години, и оттук Бодхисатвите се спускат на земята, за да проповядват Дхарма, на това небе Шакямуни е възложил короната си върху главата на Майтрея, чието въплъщение е очаквано);
6. Степен на проявата на висшата мъдрост чрез освободения (абхимукти), или степен на чист ум (на Буда-съзнание), на която адептът става цар на боговете на небето Нирманарати (небе на наслаждаващите се на магическите си творения; животът на това небе продължава 8000 божествени години, всеки ден от които се равнява на 800 човешки години; децата тук се зачеват непорочно, чрез усмивки, и се появяват върху коленете на майките си);
7. Степен на възвисяване (дурангама), на която адептът достига състояние по-високо от равнището на "двете колесници", т. е. отвъд цикъла на трансмиграциите, става цар на боговете на небето Паранирмита-васавартин и покровител на наставниците в Дхарма;
8. Степен на неподвижност (ачала), на която човек остава окончателно отстранен от сетивния свят, опира се на истинната, идеална (татхата, букв. таквина) реалност като техен източник, или, с други думи, на буда-природата, на просветлената същност, и вижда обектите чрез тази истинна реалност;
9. Степен на всепроникващата мъдрост (садхумати) - адептът е постигнал Дхарма като универсален принцип и закон;
10. Степен на "облака на Учението (Дхарма)" (дхарма мегха) - адептът, станал вече сам татхата, извършва благодеяния, насочени към всички живеещи в сетивния свят (в самсара) същества (както дъждът от дъждовния облак се излива върху всички).
Преминалият през тези степени достига равнищата на чудесно просветление и на истинно пробуждане, става тъждествен с Буда-природата. Тогава може вече сам да избира формата на своето въплъщение, а критерият за този избор е тя да е формата, в която да бъде разбран и приет от съществата, които да води към просветление и нирвана. Бодхисатва на най-високото равнище е Махасатва, т. е. велико същество. Преодолял окончателно егоизма, центрираността върху "аза", напълно пробуденият може да осъществи "размяна на себе си с другите", което става смисълът на автентичния живот на Бодхисатва. Този смисъл е в състояние да прояви чрез себе си човекът, при все че адептът трансмигрира в различни живи същества; човекът е този, който, поради своето най-високо достойнство, може, да владее най-близкото и най-далечното, да устоява на границата на покоя и изменението, на щастието и нещастието и чрез себе си да прояви в света истинната просветлена природа.”
източник http://religiology.org/
Четирите благородни истини
"Благородната истина за страданието (дуккха): раждането е страдание, старостта е страдание, болестта е страдание, смъртта е страдание, скръбта, риданието, болката, мъката, отчаянието са страдание, обединението с неприятното е страдание, раздялата от приятното е страдание, неполучаването на желаното е страдание, на кратко петте агрегати на привързването (материя, чувство, възприятие, умствени образувания, съзнание) са страдание. Изобщо обусловеното състояние на ума е страдание. Това е съпоставимо с болест, която следва да бъде разбрана.
Благородната истина за причината за страданието (самудая): силното желание, което поражда прераждане, съпроводено от страст и наслада, наслаждаване на това и онова – т.е. желание за сетивно удоволствие, желание за съществуване, желание за несъществуване. Причината на всичко това е основното невежество. Тук аналогията е причината за болестта, която следва да се изкорени.
Благородната истина за края на страданието (ниродха): пълното прекратяване на същото това желание, отказване от него, напускане, освобождаване от него, и отделяне от него. Прекратяването възниква от щастието, което е свободно от страдание и това е целта, която трябва да се достигне.
Благородната истина за пътя водещ до края на страданието (магга): Благородния Осмократен Път, а именно: правилен възглед, правилно намерение, правилна реч, правилно действие, правилна прехрана, правилно усилие, правилно съзнаване, и правилна концентрация. Четвъртата Благородна истина следва да се разбира като лекарството, което премахва болестта."
източник http://bg.wikipedia.org
Мандалата "Пътят на Бодхисатва"
2008
Пътят на мандалата започва от Всемирната Пустота със сферата в центъра, така както всяко начало е сфера. Централното изображение в белия квадрат е кръстовинда ваджра. От сферата в основата на всяка част от самата ваджра разцъфтяват по две кралски лилии, като кралската лилия символизира трилистния /трицветен/ сърдечен пламък на Христовото сърце. Следва диамантената същност на ваджра, която е скрита в лотоса на Христовото сърце. Нататък се отправяме към главовите центрове, чрез които ще навлезнем в Христовото съзнание, за да изкачим стълбата на осъзнатостта и спуснем в себе си пламъка на вечността. Това е кратък поглед на структурата на мандалата погледнато от центъра към периферията. Следва обратния ход, в който по-подробно ще проследим последователността на хода на събитията в самия Път.
Пространствено ако се разгледа мандалата от вън навътре, то от четирите посоки на света се спуска Духа /макар посоките да са повече/, навлизайки в материята, за да достигне целта и еволюира, навлиза през тъмната малка сфера /символ на спускането в плътната, груба материя/ разположена в края на голямата златна сфера на познанието, преминавайки трите основни стълби на посвещенията по пътя на изпитанията- рождество, кръщение и преображение, за да достигне до четвъртия етап на кръста или разпятието.
Тук вече се затваря четвъртата стълба, която се явява кръг, пресичащ вътрешния квадрат, това е геометричният израз на Христовото съзнание, преход от второ ниво на съзнанието към трето ниво на Христовото съзнание, което се осъществява чрез символите на двата Уджата и Анкх между им, това са аспекти и конкретен атрибут/инструмент от египетската школа на мистериите на Ордена на Мелхиседек, който се осъществява в тайнстовото на Великата Пирамида. Инициирания е положен в саркофага с Анкх в ръка и издига своята Кундалини, като през епифизата му преминава Лъч, който се индуцира от самата пирамида и преминава през саркофага, в случая личността напуска тялото през третото око и поема с този Лъч по спиралата, която Великата Пирамида изпраща директно в центъра на Вселената, където личността преживява Христос и поема ако реши обратно по спиралата, като се завръща в тялото си в саркофага. Това е една изкуствена техника на Древните за посвещение и преживяване на Христовото съзнание.
Сега вече се приближаваме към средоточието на Христовото съзнание, намираме се в квадрата, пресечен с кръга и се отправяме към диамантената / елмазена същност на Христовото сърце, което тук е изобразено чрез атрибута на много буди и бодхисатви, това е ваджра (диамант) или на тибетски дордже (господар на камъните). Ваджра на санскрит също и „Диамантена тояга” е символ на здравина, неразрушимост и непреходност, подобно на диамант, което е простветлението като състояние на ума. Ваджра също в комбинация със звънче символизира мъжкото начало, пътя, изкусните средства, състраданието, т.е. активност, а звънчето символизира женското начало, плод, мъдрост, т.е. пасивност. Този диамант изплува като скритата скъпоценност на белия лотос под въздействието на нагнетяване, трансмутация и разпламване на сърдечните огньове на Христовото сърце.
Ваджрасатва в случая „Диамантено същество”, „същество имащо същност на ваджра” олицетворява всички дхяни-буди взети заедно, неговият бял цвят означава сливане на цветовете на всички дхяни-буди. Ваджрасатва символизира принципа на очистването.
Този диамантен процес се бележи с драмата, осветила хълма Голгота, когато Исус е разпнат на кръста, а Христос е Светлината над кръста, останали сами на хълма под Небето, Исус е прободен с огъня на Копието на Съдбата от Небесния Повелител в своето Христово сърце, даващ му импулса на диамантения пламък, това е окултния смисъл на физическото пробождане с копието по протежение на гърдите на разпнатия и четвъртата стълба по пътя на посвещенията.
Много са минали по този път и още много ще минат по него, като това е началото на едно велико дело на Светлината на Любовта, в която предстои да се разгърне този свят на осънати, любящи и творящи Божии същества.
02.06.2011 23:55
:) Намасте!
03.06.2011 18:13
2. Авангардни Йога практики
3. Sacral
4. Език на Светлината - Космически код
5. Изумрудените скрижали на Хермес Трисмегист /spiralata.net/
6. Херувимска песен
7. Въглерод - 7 -
8. Съвет на Дванадесетте
9. Пътя на Посвещенията
10. Извисените Учители
11. осветяват Пътя
12. Божествената Майка
13. Син Диамантен Лъч
14. Арктуриански ключове
15. Галактическа Федерация на Светлината
16. Маха Шри Янтра
17. Пазители на Светлината
18. Кристален пламък
19. Ин ди Ян
20. В градината на Лотоса
21. Параматман
22. Великият Архитект
23. Сърце отворено
24. Делфински свят. Кралска лилия
25. Скъпоценност в лотоса
26. Среща с Богинята
27. Великото Централно Слънце – космически портал
28. Розата на Алхамбра
29. Златната роза
30. Диамантената сфера на Пламъците Близнаци