Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.09.2011 16:33 - Тайнствените изчезвания.Първа част.
Автор: alexmunro Категория: Други   
Прочетен: 6197 Коментари: 2 Гласове:
25


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
  ИЗЧЕЗВАТ ЕКИПАЖИТЕ, ОСТАВАТ КОРАБИТЕ


 Това станало през 1872 година. Търговският платно­ход „Дей Грация" срещнал близо до Азорските остро­ви странен, като че ли блуждаещ кораб. Морето било напълно спокойно. Нищо, освен блуждаещия кораб на хоризонта. А този Кораб бил английската бригантпна „Мари Селест", която плувала бавно с напълно опънати платна.
 Когато платноходът стипнал до бригантината, моря­ците от „Дей Грация" скочили на палубата. За тяхно огромно учудване се оказало, че корабът е безлюден. Безлюден, но нямало съмнение, че екипажът му го е изоставил наскоро. На палубата още съхнело бельо, на масата имало чаши с топъл (!) чай, а също лули, които още димели (!). В една от кабините имало за­хвърлена физармоника и отворена нотна тетрадка. На масата в капитанската каюта лежал златен часовник ...
 На бригантината не липсвала нито една от спаси­телните лодки и моряците от „Дей Грация" започна­ли да оглеждат морето, за да видят някъде плуващо тяло или някаква друга следа, която да изясни съд­бата на екипажа на „Мари Селест". Но морето било пусто и тихо.
 Вторият офицер на „Дей Грация", Оливър Дево, по-късно дал показание, че всичко изглеждало така, ка­то че ли екипажът е напуснал кораба в голяма пани­ка, прибързано. Нещо повече, оказало се, че моряците на „Мари Селест" оставили на кораба цялото си иму­щество: дрехи, бельо, лични вещи. Нищо не липсвало, дори — както казах — лулите, толкова близки на мо­ряшкото сърце.
 По време ,на пътуването капитанът на „Мари Селест" бил придружаван от съпругата и дъщеря си. Изглежда, само те взели със себе си малко от личните си вещи. Липсвали също документите на кораба, секстантът н хронометърът. Затова пък останал недокоснат товарът на „Мари Селест". И то не какъв да е товар, а 1500 бъчви чист алкохол.
 Следователно не можело и дума да става, че кора­бът и екипажът му са станали жертва на пиратско нападение. Нито един порядъчен пират не би прене­брегнал такъв съблазнителен товар. На кораба няма­ло и следа от борба или бунт. И най-после (тъй като и това трябва да се вземе предвид) — нямало доказа­телство за масова лудост. В кухнята, в печката още горял огън, а котката, коя­то се разхождала там, още не била изгладняла. С една дума пълна загадка.

 ТАЙНСТВЕНИТЕ СЛЕДИ

 
 Разбира се, властите провели старателно разследва­не. Специална комисия подробно изследвала кораба и установила още няколко изумителни факта. 
И така на палубата на „Мари Селест" били откри­ти следи, свидетелствуващн, че корабът вероятно се е блъснал в нещо непознато. Следите били от надрасквания, направени от някакъв остър или режещ пред­мет, при това те се виждали от всички страни на висо­чина около 50 см над ватерлинията. Може би някакъв кораб се е приближил опасно близко до „Мари Селест"? Това би било много странно. Първо, сблъскването е от двете страни. Второ, този тайнствен кораб би трябвало да бъде нещо от рода на подводница (през 1872 го­дина!), за да може след като отвлече, да речем, еки­пажа на брнгантината, да изчезне толкова бързо, че от „Ден Грация" никои нищо да не забележи.
Освен това от дясната страна на кораба бил открит дълъг прорез .чийто произход не могъл да бъде уста­новен, което не е банална констатация. Това означа­вало, че той не е бил направен с някакъв от позна­тите дотогава уреди и инструменти. Тъй като не наме­рила логическо обяснение на цялата история, прокура­турата хвърлила подозрението върху капитана на „Деч Грация" — Мурхаус и разбира се, на целия екипаж. Заподозрели ги в убийство на екипажа на „Мари Се­лест", а целта на това убийство била твърде конкрет­на: да получат наградата за откриването на дрейфуващия кораб и неговия товар. Като се има предвид и едното, и другото, наградата нямало да бъде малка.
Следствието по делото било прекратено, ио в про­дължение на 14 години екипажът на ,.Дей Грация" не можел да отхвърли подозрението. Едва през 1886 го­дина били обявени резултатите от лабораторните из­следвания, които установили, че никъде не са наме­рени следи от престъпление.
Във всеки случай трябва да се учудваме, че толко­ва важни резултати, развълнували общественото мнение, са обявени едва 14 години след събитията. Защо? Може би за да не се предизвиква безпокойство, което в края на краищата би било оправдано, като се имат предвид тайнствените обстоятелства, съпътствуващи из­чезването на екипажа на „Мари Селест"?
Всъщност с този въпрос бихме могли да приключим с фактите по тази история.

 ПИСАТЕЛИТЕ ИЗЯСНЯВАТ

 
Но добре ще бъде да дадем още няколко интересни подробности. Необикновената история с английската бригантина предизвикала голямо вълнение в света. Вестниците й посветили цели колони. (Какво голямо значение е придадено на събитието показва фактът, че в Английския морски музей се намира модел на „Ма­ри Селест".) Всичките обстоятелства около това изчез­ване били толкова необикновени, че може би изисква­ли интелигентността или интуицията на някакъв Шер­лок Холмс. Но Шерлок Холмс бил фиктивна фигура, а жив бил този, който го е създал. Копан Дойл решил да разкрие тайната на „Мари Селест".
 Той подробно изучил цялата документация и стиг­нал до извода, че причина за всички непонятни съби­тия на „Мари Селест" бил .. . готвачът. Според англий­ския писател готвачът просто полудял и изтровил всич­ки моряци на английската бригантина. Първи загинал капитан Брнгс и това обяснява защо корабният днев­ник свършва на 24 ноември, а на 4 декември (деня на срещата на „Дей Грация" с „Мари Селест") са умрели тримата последни членове на екипажа. Готва­чът хвърлил техните тела в морето и сам скочил след тях...
 За Конан Дойл това е единственото логично обясне­ние ... Логично ... може би. Но неправдоподобно и несъответствуващо на установените факти. Възможно ли е някой от моряците да не заподозре нещо необикно­вено или ненормално, след като хората измират един след друг? Сигурно готвачът е бил запален читател на Конан Дойл, за да скрие така великолепно всички следи след извършване на престъплението... Версията на създателя на Шерлок Холмс може би е интересна, но естествено не изяснява загадката на „Мари Селест".
 И друг, популярен преди сто години писател — Киллинг, опитал силите си в разгадаването на тайната. За да изясни факта на изчезването на десетчленния екипаж, той решил да прибави три допълнителни ли­ца! Тези трима души капитан Брнгс взел назаем от... Мурхаус, преди да тръгне на път. По време на плава­нето един от офицерите на „Мари Селест", доведен до лудост от физармониката на съпругата на капитана, опитал да строши нещастния инструмент. Но не бил внимателен и убил съпругата на капитана, след което се самоубил. Ужасеният екипаж избягал. Останали са­мо тримата моряци, наети от Мурхаус. Те се върнали иа своя кораб, но капитанът на „Дей Грация" не казал това на никого в желанието си да получи високата на­града за намирането на „Мари Селест" и нейния то­вар.
Разказът, разбира се, е още по-невероятен от този на Конан Дойл.
Ето и още една хипотеза, която по онова време оби­колила света. Край „Мари Селест" внезапно от океа­на изникнал остров. Екипажът напуснал кораба, за да разгледа новата суша. Когато всички се намирали из­вън бригантината, островът се потопил отново в мор­ските бездни, а напуснатият кораб бил намерен от „Дей Грация".
 Естествено и тази теория не се съобразява с всички обстоятелства по изчезването на екипажа на „Мари Селест". Какво да говорим повече — никоя хипотеза или теория не е успяла да изясни това изчезване, като се съобрази с всичките обстоятелства, за които вече споменахме; следите по палубата, изоставеното имуще­ство (дори обувките) и всички спасителни лодки; и най-накрая основния факт, че всичко, което се е слу­чило, е трябвало да се случи от 20 минути до половии .час преди появяването на „Дей Грация".
 Въпросът за изчезването на екипажа на „Мари Се­лест" и досега не е изяснен. Ако днес се връщаме към него, то е не само за това, че е един от хилядите тра­гични случаи на фона на моретата и океаните на на­шата планета, но преди всичко за това, че е случай, много подробно записан в хрониките на световното ко­рабостроене, при това случай, който представлява брън­ка от веригата тайнствени събития, които никой ни­кога не е изяснил. Не само екипажът на „Мари Се­лест" е изчезнал безследно. Ежегодно се случват подоб­ни произшествия. Една година те са по-чести, друга — по-редки. А някои дори са доста близки по време до нас ...

 
НЕ САМО „МАРИ СЕЛЕСТ"

 
 От 130 години насам застрахователните компании си имат работа с подобни произшествия и всеки път как­то властите, така и тези компании провеждат подроб­ни разследвания в старанието си да открият причина­та за катастрофата.
 Много от тях могат лесно да се обяснят, описанията на много други достигат до пресата — дори да липсват очевидци на произшествието, призивите за помощ по радиото или метеорологичните бюлетини също не оста­вят място за съмнение каква драма се е разиграла по морските простори. Но не за тези произшествия ще пишем, тъй като не искаме да усложняваме разказите с въпросителни, свързани с причините за тази или она­зи катастрофа. Затова пък когато изчезва екипажът, а корабът, недокоснат — заедно със съдържанието си и най-често с товар — кръжи като призрак по океана, докато не го срещне друг кораб или докато не засед­не някъде в плитчините, работата става загадъчна и тревожна. А ако има много такива загадки? ...
 В началото на 1975 година издаваното в Гдиня ме­сечно списание на Командуването иа военноморските сили „Пшеглонд морски", смятайки, че то е призвано за това, повдигна   въпроса за историята на корабите-призраци. Статията на командора доцент инженер Нар­цис Клатка привежда няколко факта от стотиците, за­писани в хрониката на корабоплаването, и търси при­чините за загадъчните събития. За опитите да се на­мери ключ към тази тайна ще стане дума към края на разказа. Тук бих желал само да предам няколко по-съзременни факти, цитирани в статията (препечатана и в „Жиче Варшави" от 3 март 1975 година). И така, през 1969 година 19 кораба са били изоставени от екипажите си; през 1970 — 23; през 1971 — 18} през 1972 - 20, а през 1973 — 15. За съжаление авто­рът не съобщава в колко от случаите екипажите на изоставените кораби са били открити.
Към тези данни би трябвало да се добави още и броят на безследно изчезналите кораби, което само по себе си е непонятно през втората половина ла XX век. II така, такива кораби е имало през 1970 година — 1, през 1971 - 1, през 1972 — 2, през 1973 - 3. Това са статистическите данни. А сега да се върнем към фак­тите.

„СИИБОРД" И ДРУГИТЕ

 
 Фермерите и рибарите, живеещи в малкото селце Ърсън Бийч, недалеч от Нюпорт (Роуд Айлънд), забе­лязали през лятото на 1850 година някакъв кораб, който с вдигнати платна и дори с окачени флагове пла­вал към брега. За учудване на тези, които наблюда­вали маневрите му, той плавал право към една плит­чина, в която заседнал. Но на борда на кораба Не се появил никой. Бързо разчели името му. Това бил „Сийборд" — кораб, който очаквали в пристанището, но в никакъв случай не и на плажа ...
 Когато първите любопитни се качили на палубата, се оказало, че корабът е абсолютно безлюден. И по­добно на описания случай с „Мари Селест", всичко изглеждало така, като че ли екипажът е напуснал ко­раба преди миг: кафето още било в каната, в кухнята се варял обедът на екипажа. Във въздуха още се но­села миризмата на тютюн, а освен това на кораба всич­ко било в идеален ред. Само едно дворно куче, не особено гладно, посрещнало гостите ...
 Отначало помислили за някакво престъпление, но се оказало, че няма доказателства, евндетелствуващи за такова деяние. На кораба нямало следи от борба или кръв, а морето не изхвърлило никакво тяло. Да се предположи, че чудовище е погълнало екипажа, без да остави следи от пребиваването си на кораба и от­казвайки се от кучето ... било невъзможно.
 Повтарям: корабът бил в добро състояние. Небе­то — безоблачно. И все пак какво е принудило екипа­жа да напусне кораба, когато брегът вече се виждал? Следствието, както и в случая „Мари Селест", не дало никакви резултати. Никой повече не видял екипажа на кораба.
 През 1883 година дежурните на морския фар в Кенби (Орегон) наблюдавали с удивление маневрите на шхуната „Дж. Б. Коузинс". Корабът с дължина 260 метра, без да има причина, се завъртял на 90 градуса и се насочил право към плитчината, в която заседнал, както и „Сийборд". Наблюдаващите помислили, че то­ва е някаква грешка в маневрирането и след миг ще се появи екипажът, за да напусне намиращия се в опас­ност кораб. Но никаква спасителна лодка не била спусната във водата и на кораба не се виждали приз­наци на паника. Впрочем изобщо не се виждал никой. И този кораб, както се оказало, бил напълно опустял. Всички спасителни лодки били по местата си. Печка­та в кухнята била още топла, а водата в тенджерата с картофи токущо се била изпарила... В кубрика, на масата още стоели остатъци от храна, в бордовата книга всичко, до последния ден, било записано. Нищо не показвало, че тук са се разиграли някакви драстич­ни или сензационни събития. Нормална атмосфера на спокойно напуснат кораб ...
 Като че ли някой не знам за кой път е заснел един и същ филм. И този екипаж никога не бил открит. И тук следствието трябвало да приключи без окончател­но заключение.

... „Розали" бил голям търговски кораб, който ре­довно извършвал рейсове до Хавана. През 1840 година корабът бил намерен без жива душа на борда. Един­ственото живо същество на кораба било едно изглад­няло канарче. Платната били спуснати, а товарът — недокоснат, което изключвало някакво пиратско напа­дение. В този случай следствието сметнало, че причи­на за изчезването на екипажа била ... епидемия от ма­сова лудост. Но това заключение не било подкрепено с нищо конкретно.

(следва)

Арнолд Мостович

 




Гласувай:
25



1. анонимен - Аз
17.09.2011 21:54
Това "Мари Селест" - дали не означаваше "Честната Мара"?
цитирай
2. esen - Бях чела нещо подобно, но беше отддавна.
17.09.2011 22:02
Много интересна тема! Чакам продължението с нетърпение!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: alexmunro
Категория: Други
Прочетен: 620468
Постинги: 136
Коментари: 234
Гласове: 1196
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031