Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.09.2011 10:44 - Тайнствените изчезвания.Втора част.
Автор: alexmunro Категория: Други   
Прочетен: 5687 Коментари: 3 Гласове:
23

Последна промяна: 18.09.2011 12:00

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  
НИКАКВИ СЛЕДИ

 
 Трябва да се отбележи, че в хрониките иа морските катастрофи са описвани и случаи на различни мисти­фикации, чиято цел е била да се укрият следите на някаква подлост или престъпление: кражба или убий­ство. В повечето случаи екипажът напускал кораба, симулирайки катастрофа, и се е пръскал някъде по света, отнасяйки със себе си плячката или тайната за общото престъпление. Но при цитираните случаи нито веднъж не е бил установен опит за подобна мистифи­кация.
 На 7 февруари 1953 година английският търговски кораб „Рейнс" забелязал между островите Никобар и Андеман блуждаещия моторен кораб „Хоулчу". И то­зи път се оказало, че екипажът на кораба е изчезнал. Самият кораб бил в отлично състояние. Снабден бил и с храна. И тук тя била току-що приготвена, масата била подредена ... Радиото работело, така че екипажът лесно би могъл да извика за помощ, ако е бил за­плашван от опасност. Също не били установени никак­ви следи от борба, или паника.
 Точно същото се случило преди 13 часа с яхтата „Глорня Кълнта" от Сен Винсент. Само че тази яхта била забелязана в Мексиканския залив. Морето било спокойно, на палубата всичко било наред, само от екипажа нямало и следа. И тук следствието приклю­чило със стереотипната формулировка „Причините за напускането ла кораба от екипажа не са изяснени".
 През 1944 година в открито море, недалеч от брего­вете на Флорида (това е вече Бермудският триъгъл­ник), бил намерен кубинският търговски .кораб „Рубикон", също без екипажа. Корабът бил в добро съ­стояние, на борда не липсвало нищо. Шляело се един­ствено самотно куче. Цялото имущество на екипажа се намирало на мястото си в идеален ред. Липсвала една спасителна лодка, но трудно е да си представим, че тя би побрала целия екипаж — над десет души, кой­то впрочем никога не бил намерен. В същото това вре­ме било сигнализирано и за изоставянето на още един кораб — френския катер „Бел Айл". Никакви следи от борба. Платната — на мачтите.
 Навсякъде се повтарят едни и същи бележки и на­блюдения на първите свидетели или специалисти. Все­ки път водещите следствието установяват, че корабът е в отлично състояние. Ако това били, както допускала пресата в продължение на редица години, случаи на пиратски нападения, извършвани всеки път по един и същи начин, тези пирати трябва да са действували в продължение на повече от един век и освен това, водени само от чистото желание за нападение, тъй ка­то товарът винаги оставал непокътнат.
 Струва си да припомним още и случая от 1917 годи­на. Жертва на това произшествие бил търговският ко­раб „Зебрин". Изоставен от екипажа, корабът бил на­мерен недалеч от Шербург. И тук масата в кубрнка била сервирана (изглежда, че тези тайнствени събития са се развивали винаги по време на хранене). И тук бельото още се сушало на палубата, а бордовия днев­ник, без да сигнализира за нещо подозрително, бил воден до последния ден.
 Поради това, че е било по време на война, подозре­нието паднало върху немска подзодница. Предполо­жило се, че подводницата пленила екипажа на „Зеб­рин" и че след това, сама принудена да бяга, го е взе­ла със себе си, а кораба оставила. Но и това обяснение буди сериозни съмнения. Екипажът на подводницата е трябвало да вземе в плен екипажа на търговския ко­раб, без да остави на този кораб никаква, абсолютно никаква следа от присъствието си! А освен това под­водницата все пак е могла да унищожи лишения от екипаж кораб с едно малко торпедо.
 Във всеки случай всички тези събития са съпрово­дени от едно направо ужасяващо спокойствие. А все пак трябва да е ставало нещо. Ясно е, че това „нещо" е ставало внезапно, изненадващо за екипажа, парали­зирало е желанието за съпротива и накрая го е при­нуждавало да напусне кораба, а заедно с кораба и ця­лото си имущество ... При 90 процента от случаите на корабите не били установени никакви следи от борба. И така, нима ста­ва дума само за отвличането на екипажа, и то на жи­вия екипаж? Нищо повече? За какво? По какви причини в продължение на по­вече от сго години .„нещо" проявява интерес към екипажите на кораби, а понякога и към някои банални инструменти? Може би вместо „нещо" трябва да се употреби думата „някой"?


 
СПИСЪКЪТ НЕ Е ПЪЛЕН

 
 Казахме, че сред множеството случаи на намерени без екипажи кораби не са били установени никаква следи от борба. Но все пак не винаги е било така.
 На 31 януари 1921 година заседнала в плитчините край Флорида петмачтовата американска шхуна „Каръл А. Диъринг", която два дни преди това била ви­дяна на север от Каролинските острови. Шхуната била изоставена от екипажа и следите му никога не били открити. Корабът не е давал сигнали за помощ, но липсвали всички спасителни лодки, липсвали корабни­те документи и много инструменти. В капитанската ка­юта царял безпорядък, шкафовете били разтворени, а съдържанието им се търкаляло по пода. Освен това всичко свидетелствувало, че известно време заедно с екипажа са пътували някакви неизвестни лица. Рулевото устройство на шхуната било повредено, щурвалът бил изпочупен. На палубата и по кораба би­ли закачени червени фенери, сигнализиращи, че кора­бът не е в състояние да контролира маневрите си. В този случай заключенията на следствената коми­сия били мотивирани поне със състоянието на кораба. Смятало се, че това е нападение. Тази обосновка би могла да се приеме, ако не беше фактът, че по също­то време в продължение на няколко месеца именно в Атлантическия океан са изчезнали безследно дванаде­сет кораба. И те, подобно на „Каръл А. Диъринг", не подали сигнали за грозящата ги опасност.
 По същия начин на кораба „Джейнс Б. Честър", забелязан на 26 февруари 1855 година на северозапад от Азорските острови, не била открита нито една жива душа от екипажа, който наброявал повече от десет души. Затова пък имало следи, свидетелствуващи, че „нещо" е минало или докоснало кораба, „нещо", което е предизвикало паника. Платната били частично изпокъсани, столовете и креслата — преобърнати (възмож­но е да се е водила някаква борба), дрехите и бельо­то — разхвърляни по палубата и каютите. Не били намерени следи от кръв, а корабът разполагал с доста­тъчно запаси от вода и храна. Нещо повече — целият му товар бил непокътнат. И още нещо: спасителните лодки били недокоснати, но пък липсвали документи­те на кораба и компаса. Като се изключи това, кора­бът бил в състояние да плава. И тук, както се вижда, опасността трябва да се е появила внезапно, макар и не толкова, за да не се опи­та екипажът да събере имуществото си. Опасността се е появила и ... И ето че не се знае какво се е случило по-нататък. Какво е станало с екипажа? Всички са скочили във водата или нещо друго? Макар че ако е станало така, рано или късно морето би трябвало да изхвърли на брега някакво тяло. Обръщам внимание, че това нито веднъж не се е случило. Моля да си при­помните тази забележка, когато стане дума за опити­те за изясняване на тези събития.
 Предполага се, че и тук, както и в многото подобни случаи, екипажът е бил принуден да се прехвърли на борда на друг кораб... Принуден? С какво? С каква цел, след като товарът е останал недокоснат? И какъв е бил този друг кораб, защо за екипажа никой нищо не е чул?
 В повечето заключения от следствията се твърди, че екипажът е намерил смъртта си в океанските вълни, но това нищо не обяснява. Не обяснява нито причи­ните за трагичния край, нито произшествията, довели до него. Впрочем трябва да се добави, че капитаните в повечето случаи са били опитни мореплаватели, по­знаващи своя занаят.
 Така било например в случая с кораба „Елтъм", кой­то извършвал рейс край бреговете на Корнуел. Капи­танът на кораба бил човек, добре познат в онези краи­ща и ползуващ се, с уважение ... Напуснатият от еки­пажа кораб бил намерен върху крайбрежните скали през 1929 година. Корабът бил изследван изключител­но подробно и в неговите устройства не била устано­вена никаква авария. Никой от екипажа на кораба не бил намерен. Морето не изхвърлило никакво тяло.
 Повтарям това толкова често и настойчиво, защото може в края на краищата да се случи екипажът да напусне кораба, ако той е в опасност, но след известно време все един или друг от моряците се връща в родината или при семейството си. В цитираните досега слу­чаи това не е станало нито веднъж!

   
 2 ЮЛИ, НЕДАЛЕЧ ОТ АЗОРСКИТЕ ОСТРОВИ

 
 Най-лесното обяснение на случаите е версията за внезапен пристъп на лудост... В края на краищата можем да приемем това, ако става дума за самотни мореплаватели, въпреки невъзможната проверка, кое­то е и много удобен претекст. Но когато има много-числен екипаж?
 Ето хронологията на събитията, случили се през юли 1969 година.
 На 30 юни английският параход „Мапълбенк" забе­лязал кораб с дължина двадесет метра, носен от мор­ските вълни. Случай, сам по себе си банален. Но на 4 юли английският кораб „Котопакси" се натъкнал на пътя си на десетметрова яхта с вдигнати платна. Ях­тата се управлявала автоматично. На корабната палу­ба — нито една жива душа. На 6 юли либерийският параход „Голър Фрост" срещнал яхтата на шведа Петер Уолин „Пътешественик". Петер Уолин бил известен шведски самотен мореплавател. Яхтата била изработе­на от стъклопласт. .Вълните я носели, а на палубата — никой. На 8 юли английският танкер „Хелсона" също се натъкнал на изоставена яхта. И накрая, на 10 юли, бил намерен тримаранът на известния английски само­тен мореплавател Доналд Кроухърст. Всичките му платна били вдигнати. На палубата — никой.
 Вече само по себе си намирането на пет изоставени кораба по едно и също време би трябвало да предиз­вика най-малко безпокойство, но „случаите" не се из­черпват само с това.
 На три от петте кораба последните записки в кораб­ните дневници били от 2 юли! Нещо повече — и петте били с вдигнати платна и били  намерени близо до Азорските острсви!
 Английските експерти метеоролози заявили: „Не сме отбелязали през този период атмосферно явление... което би могло да обясни тези факти." (А трябва да се добави, че няколко дни по-късно изчезнала някъде южно от Португалия яхтата „Сжотиш Лейрд", като че ли събитията са се пренесли от Азорските острови на изток.)
 Един от случаите предизвикал голяма сензация. Това било изчезването на Доналд Кроухърст.
 Името на самотния мореплавател било твърде изве­стно, за да не бъде официално или поне полуофициал­но коментирана неговата тайнствена смърт. Липсата на място не позволява подробен разбор на тази исто­рия, макар тя със сигурност да заслужава внимание. Официалната версия гласеше, че Кроухърст — победи­тел в известната околосветска регата за самотни море­плаватели „Голдън Глоуб", организирана от „Сънли таймс", се е самоубил. Направил го е в пристъп на „параноя на фона на мания за величие". Намереният на тримарана му „Тинмът Електрон" корабен дневник, както и другите записки, като че ли съдържали дока­зателства, които сочели, че Кроухърст е давал през ця­лото време фалшиви информации за трасето си, съчи­нявал е всевъзможни данни, за да се мисли, че се при­движва бързо напред. Кроухърст, който се страхувал от неизбежното компрометиране, накрая се хвърлил в морето, като взел със себе си компаса и други ин­струменти (?). Естествено това предположение е недоказуемо.
 Но по-интересното е, че никога никъде не е бил пу­бликуван пълният текст на записките в корабния днев­ник на Кроухърст.
 От тези лични бележки били обявени само няколко фрагмента. От тях читателят може да се досети и за нещо съвсем друго.
 Записките съдържат нещо от рода на призив, на прокламация, отправена към човечеството. Кроухърст за­почнал да пише тази прокламация на 24 юни, съобща­вайки, че трябва да бърза, защото му остават да живее само седем дни. Съобщението е много странен факт, тъй като рядко самоубиец уточнява предварително да­тата на своето деяние.
 Както казах, малка част от тези бележки станала достояние на общественото мнение. И все пак нещо се е промъкнало. За какво става дума в публикуваното? За твърде необикновени неща. Там има бележки на Кроухърст за „космическите същества" (а може би и за контакти с тях). Говори се за странна игра на съ­ществата от космоса (бог и неговия син), основаваща се на преобразяването на маймуни в богове ... „Игра­та беше великолепна дотогава, докато маймуните нищо не знаеха за боговете..." (по-нататъшиият фрагмент на тази част е цензуриран). „Причината за много без­покойства на човека — пише Кроухърст — е това, че космическите същества си играят с нас... Обичам — изповядва той — играта и съм на същото мнение, как­то онези космити ... Но съм също и човек и като си помисля за множеството страдания, причинени на чо­века в тази игра на космическите същества, ме изпъл­ва възмущение. .."
 Естествено написаното може да се приеме за резул­тат на болестни фантазии или халюцинации, свързани със самотата. Но също и като важен фрагмент на ня­какво послание . .. Накрая Кроухърст пише: „Имам неприятности с космическите същества ... Нещо тук не е наред... Чувствам, че бих могъл да направя това по-добре от тях ..." (Цитирано е по книгата на Патрнс Гастон „Тайнствените изчезвания".)
 С една дума всеки може да приеме обяснение, което му е удобно ... Във всеки случай, ако на едно и също водно пространство в един ден три кораба са изоста­вени от екипажите си, а останалите — два дни преди или след това, — въпросът започва да приема необик­новен аспект. А екипажите все пак никога не бяха на­мерени ...

Арнолд Мостович

(следва)




Гласувай:
24
1



1. анонимен - Хмм
18.09.2011 11:36
Още след първата история в първа част, извънземните стояха под номер 1 в листата на заподозрените, но пък е интересно защо? И още повече - как и какво.

Чакам 3-та част...
цитирай
2. savremennik - Бермудският триъгълник
18.09.2011 13:42
Благодаря за започнатата поредица . Тези загадъчни изчезвания ... спомняте ли си за Бермудския триъгълник ?
Става дума за място, което традиционно (заслужено или не) се смята за най-ужасното, най-странно място на планетата. “… Тук безследно са изчезнали множество самолети и кораби - повечето от тях след 45-та година. Още на линк http://savremennik.blog.bg/technology/2010/11/30/bermudskiiat-triygylnik.642930
цитирай
3. анонимен - Ivan
19.09.2011 08:13
Interesno, ne e novo, narichame gi sluchaite zagadki, no....stavat vse po-malko zagadka, dokosnata tema i vav novia film "Apolo 18", koito ne e za nai-masovata publika
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: alexmunro
Категория: Други
Прочетен: 448813
Постинги: 136
Коментари: 232
Гласове: 1195
Архив
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930