Прочетен: 8242 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 18.09.2011 12:00
НИКАКВИ СЛЕДИ
Трябва да се отбележи, че в хрониките иа морските катастрофи са описвани и случаи на различни мистификации, чиято цел е била да се укрият следите на някаква подлост или престъпление: кражба или убийство. В повечето случаи екипажът напускал кораба, симулирайки катастрофа, и се е пръскал някъде по света, отнасяйки със себе си плячката или тайната за общото престъпление. Но при цитираните случаи нито веднъж не е бил установен опит за подобна мистификация.
На 7 февруари 1953 година английският търговски кораб „Рейнс" забелязал между островите Никобар и Андеман блуждаещия моторен кораб „Хоулчу". И този път се оказало, че екипажът на кораба е изчезнал. Самият кораб бил в отлично състояние. Снабден бил и с храна. И тук тя била току-що приготвена, масата била подредена ... Радиото работело, така че екипажът лесно би могъл да извика за помощ, ако е бил заплашван от опасност. Също не били установени никакви следи от борба, или паника.
Точно същото се случило преди 13 часа с яхтата „Глорня Кълнта" от Сен Винсент. Само че тази яхта била забелязана в Мексиканския залив. Морето било спокойно, на палубата всичко било наред, само от екипажа нямало и следа. И тук следствието приключило със стереотипната формулировка „Причините за напускането ла кораба от екипажа не са изяснени".
През 1944 година в открито море, недалеч от бреговете на Флорида (това е вече Бермудският триъгълник), бил намерен кубинският търговски .кораб „Рубикон", също без екипажа. Корабът бил в добро състояние, на борда не липсвало нищо. Шляело се единствено самотно куче. Цялото имущество на екипажа се намирало на мястото си в идеален ред. Липсвала една спасителна лодка, но трудно е да си представим, че тя би побрала целия екипаж — над десет души, който впрочем никога не бил намерен. В същото това време било сигнализирано и за изоставянето на още един кораб — френския катер „Бел Айл". Никакви следи от борба. Платната — на мачтите.
Навсякъде се повтарят едни и същи бележки и наблюдения на първите свидетели или специалисти. Всеки път водещите следствието установяват, че корабът е в отлично състояние. Ако това били, както допускала пресата в продължение на редица години, случаи на пиратски нападения, извършвани всеки път по един и същи начин, тези пирати трябва да са действували в продължение на повече от един век и освен това, водени само от чистото желание за нападение, тъй като товарът винаги оставал непокътнат.
Струва си да припомним още и случая от 1917 година. Жертва на това произшествие бил търговският кораб „Зебрин". Изоставен от екипажа, корабът бил намерен недалеч от Шербург. И тук масата в кубрнка била сервирана (изглежда, че тези тайнствени събития са се развивали винаги по време на хранене). И тук бельото още се сушало на палубата, а бордовия дневник, без да сигнализира за нещо подозрително, бил воден до последния ден.
Поради това, че е било по време на война, подозрението паднало върху немска подзодница. Предположило се, че подводницата пленила екипажа на „Зебрин" и че след това, сама принудена да бяга, го е взела със себе си, а кораба оставила. Но и това обяснение буди сериозни съмнения. Екипажът на подводницата е трябвало да вземе в плен екипажа на търговския кораб, без да остави на този кораб никаква, абсолютно никаква следа от присъствието си! А освен това подводницата все пак е могла да унищожи лишения от екипаж кораб с едно малко торпедо.
Във всеки случай всички тези събития са съпроводени от едно направо ужасяващо спокойствие. А все пак трябва да е ставало нещо. Ясно е, че това „нещо" е ставало внезапно, изненадващо за екипажа, парализирало е желанието за съпротива и накрая го е принуждавало да напусне кораба, а заедно с кораба и цялото си имущество ... При 90 процента от случаите на корабите не били установени никакви следи от борба. И така, нима става дума само за отвличането на екипажа, и то на живия екипаж? Нищо повече? За какво? По какви причини в продължение на повече от сго години .„нещо" проявява интерес към екипажите на кораби, а понякога и към някои банални инструменти? Може би вместо „нещо" трябва да се употреби думата „някой"?
СПИСЪКЪТ НЕ Е ПЪЛЕН
Казахме, че сред множеството случаи на намерени без екипажи кораби не са били установени никаква следи от борба. Но все пак не винаги е било така.
На 31 януари 1921 година заседнала в плитчините край Флорида петмачтовата американска шхуна „Каръл А. Диъринг", която два дни преди това била видяна на север от Каролинските острови. Шхуната била изоставена от екипажа и следите му никога не били открити. Корабът не е давал сигнали за помощ, но липсвали всички спасителни лодки, липсвали корабните документи и много инструменти. В капитанската каюта царял безпорядък, шкафовете били разтворени, а съдържанието им се търкаляло по пода. Освен това всичко свидетелствувало, че известно време заедно с екипажа са пътували някакви неизвестни лица. Рулевото устройство на шхуната било повредено, щурвалът бил изпочупен. На палубата и по кораба били закачени червени фенери, сигнализиращи, че корабът не е в състояние да контролира маневрите си. В този случай заключенията на следствената комисия били мотивирани поне със състоянието на кораба. Смятало се, че това е нападение. Тази обосновка би могла да се приеме, ако не беше фактът, че по същото време в продължение на няколко месеца именно в Атлантическия океан са изчезнали безследно дванадесет кораба. И те, подобно на „Каръл А. Диъринг", не подали сигнали за грозящата ги опасност.
По същия начин на кораба „Джейнс Б. Честър", забелязан на 26 февруари 1855 година на северозапад от Азорските острови, не била открита нито една жива душа от екипажа, който наброявал повече от десет души. Затова пък имало следи, свидетелствуващи, че „нещо" е минало или докоснало кораба, „нещо", което е предизвикало паника. Платната били частично изпокъсани, столовете и креслата — преобърнати (възможно е да се е водила някаква борба), дрехите и бельото — разхвърляни по палубата и каютите. Не били намерени следи от кръв, а корабът разполагал с достатъчно запаси от вода и храна. Нещо повече — целият му товар бил непокътнат. И още нещо: спасителните лодки били недокоснати, но пък липсвали документите на кораба и компаса. Като се изключи това, корабът бил в състояние да плава. И тук, както се вижда, опасността трябва да се е появила внезапно, макар и не толкова, за да не се опита екипажът да събере имуществото си. Опасността се е появила и ... И ето че не се знае какво се е случило по-нататък. Какво е станало с екипажа? Всички са скочили във водата или нещо друго? Макар че ако е станало така, рано или късно морето би трябвало да изхвърли на брега някакво тяло. Обръщам внимание, че това нито веднъж не се е случило. Моля да си припомните тази забележка, когато стане дума за опитите за изясняване на тези събития.
Предполага се, че и тук, както и в многото подобни случаи, екипажът е бил принуден да се прехвърли на борда на друг кораб... Принуден? С какво? С каква цел, след като товарът е останал недокоснат? И какъв е бил този друг кораб, защо за екипажа никой нищо не е чул?
В повечето заключения от следствията се твърди, че екипажът е намерил смъртта си в океанските вълни, но това нищо не обяснява. Не обяснява нито причините за трагичния край, нито произшествията, довели до него. Впрочем трябва да се добави, че капитаните в повечето случаи са били опитни мореплаватели, познаващи своя занаят.
Така било например в случая с кораба „Елтъм", който извършвал рейс край бреговете на Корнуел. Капитанът на кораба бил човек, добре познат в онези краища и ползуващ се, с уважение ... Напуснатият от екипажа кораб бил намерен върху крайбрежните скали през 1929 година. Корабът бил изследван изключително подробно и в неговите устройства не била установена никаква авария. Никой от екипажа на кораба не бил намерен. Морето не изхвърлило никакво тяло.
Повтарям това толкова често и настойчиво, защото може в края на краищата да се случи екипажът да напусне кораба, ако той е в опасност, но след известно време все един или друг от моряците се връща в родината или при семейството си. В цитираните досега случаи това не е станало нито веднъж!
2 ЮЛИ, НЕДАЛЕЧ ОТ АЗОРСКИТЕ ОСТРОВИ
Най-лесното обяснение на случаите е версията за внезапен пристъп на лудост... В края на краищата можем да приемем това, ако става дума за самотни мореплаватели, въпреки невъзможната проверка, което е и много удобен претекст. Но когато има много-числен екипаж?
Ето хронологията на събитията, случили се през юли 1969 година.
На 30 юни английският параход „Мапълбенк" забелязал кораб с дължина двадесет метра, носен от морските вълни. Случай, сам по себе си банален. Но на 4 юли английският кораб „Котопакси" се натъкнал на пътя си на десетметрова яхта с вдигнати платна. Яхтата се управлявала автоматично. На корабната палуба — нито една жива душа. На 6 юли либерийският параход „Голър Фрост" срещнал яхтата на шведа Петер Уолин „Пътешественик". Петер Уолин бил известен шведски самотен мореплавател. Яхтата била изработена от стъклопласт. .Вълните я носели, а на палубата — никой. На 8 юли английският танкер „Хелсона" също се натъкнал на изоставена яхта. И накрая, на 10 юли, бил намерен тримаранът на известния английски самотен мореплавател Доналд Кроухърст. Всичките му платна били вдигнати. На палубата — никой.
Вече само по себе си намирането на пет изоставени кораба по едно и също време би трябвало да предизвика най-малко безпокойство, но „случаите" не се изчерпват само с това.
На три от петте кораба последните записки в корабните дневници били от 2 юли! Нещо повече — и петте били с вдигнати платна и били намерени близо до Азорските острсви!
Английските експерти метеоролози заявили: „Не сме отбелязали през този период атмосферно явление... което би могло да обясни тези факти." (А трябва да се добави, че няколко дни по-късно изчезнала някъде южно от Португалия яхтата „Сжотиш Лейрд", като че ли събитията са се пренесли от Азорските острови на изток.)
Един от случаите предизвикал голяма сензация. Това било изчезването на Доналд Кроухърст.
Името на самотния мореплавател било твърде известно, за да не бъде официално или поне полуофициално коментирана неговата тайнствена смърт. Липсата на място не позволява подробен разбор на тази история, макар тя със сигурност да заслужава внимание. Официалната версия гласеше, че Кроухърст — победител в известната околосветска регата за самотни мореплаватели „Голдън Глоуб", организирана от „Сънли таймс", се е самоубил. Направил го е в пристъп на „параноя на фона на мания за величие". Намереният на тримарана му „Тинмът Електрон" корабен дневник, както и другите записки, като че ли съдържали доказателства, които сочели, че Кроухърст е давал през цялото време фалшиви информации за трасето си, съчинявал е всевъзможни данни, за да се мисли, че се придвижва бързо напред. Кроухърст, който се страхувал от неизбежното компрометиране, накрая се хвърлил в морето, като взел със себе си компаса и други инструменти (?). Естествено това предположение е недоказуемо.
Но по-интересното е, че никога никъде не е бил публикуван пълният текст на записките в корабния дневник на Кроухърст.
От тези лични бележки били обявени само няколко фрагмента. От тях читателят може да се досети и за нещо съвсем друго.
Записките съдържат нещо от рода на призив, на прокламация, отправена към човечеството. Кроухърст започнал да пише тази прокламация на 24 юни, съобщавайки, че трябва да бърза, защото му остават да живее само седем дни. Съобщението е много странен факт, тъй като рядко самоубиец уточнява предварително датата на своето деяние.
Както казах, малка част от тези бележки станала достояние на общественото мнение. И все пак нещо се е промъкнало. За какво става дума в публикуваното? За твърде необикновени неща. Там има бележки на Кроухърст за „космическите същества" (а може би и за контакти с тях). Говори се за странна игра на съществата от космоса (бог и неговия син), основаваща се на преобразяването на маймуни в богове ... „Играта беше великолепна дотогава, докато маймуните нищо не знаеха за боговете..." (по-нататъшиият фрагмент на тази част е цензуриран). „Причината за много безпокойства на човека — пише Кроухърст — е това, че космическите същества си играят с нас... Обичам — изповядва той — играта и съм на същото мнение, както онези космити ... Но съм също и човек и като си помисля за множеството страдания, причинени на човека в тази игра на космическите същества, ме изпълва възмущение. .."
Естествено написаното може да се приеме за резултат на болестни фантазии или халюцинации, свързани със самотата. Но също и като важен фрагмент на някакво послание . .. Накрая Кроухърст пише: „Имам неприятности с космическите същества ... Нещо тук не е наред... Чувствам, че бих могъл да направя това по-добре от тях ..." (Цитирано е по книгата на Патрнс Гастон „Тайнствените изчезвания".)
С една дума всеки може да приеме обяснение, което му е удобно ... Във всеки случай, ако на едно и също водно пространство в един ден три кораба са изоставени от екипажите си, а останалите — два дни преди или след това, — въпросът започва да приема необикновен аспект. А екипажите все пак никога не бяха намерени ...
Арнолд Мостович
(следва)
18.09.2011 11:36
Чакам 3-та част...
Става дума за място, което традиционно (заслужено или не) се смята за най-ужасното, най-странно място на планетата. “… Тук безследно са изчезнали множество самолети и кораби - повечето от тях след 45-та година. Още на линк http://savremennik.blog.bg/technology/2010/11/30/bermudskiiat-triygylnik.642930
19.09.2011 08:13