Прочетен: 5656 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 19.10.2011 12:54
ЖУЛ ВЕРН И „ШОТЛАНДИЯ"
Към списъка на писателите, опитвали се по свой начин да обяснят тайнствените изчезвания на екипажи, би трябвало да добавим и името иа Жул Верн.
Да се върнем малко по-назад. През 1866 година се случила напълно непонятна, с нищо неоправдана корабна катастрофа. Потънал корабът „Лондон". Той плавал от Плимут за Мелбърн. Една от жертвите в тази катастрофа бил английският актьор Уйлям Брук, известен изпълнител на Шекспирови роли. Катастрофата на „Лондон" направила силно впечатление в целия свят. Случайността (впрочем дали само случайността?) пожелала през същото това време много кораби да претърпят повече или по-малко сериознн произшествия. Между тях били „Моравия" и „Шотландия".От тези произшествия се заинтересувал Жул Верн, който ги взел за изходна точка на своята повест „20 000 мили под водата". Нещо повече, в първата глава на повестта си той възпроизвел (и естествено украсил с фикция) следствието, което било проведено за случая „Шотландия". Ето неговата версия:
„Шотландия" беше поставена в сух док и инженерите пристъпиха към огледа. Те не повярваха на очите си. Два и половина метра под ватерлинията видяха пробойна във формата на равнобедрен триъгълник. Стоманената ламарина беше срязана идеално равно и най- прецизният инструмент не би нанесъл по-точен удар."
Макар че някои технически подробности, за които споменава Жул Верн, не съвпадат с действителността, все пак изглежда, че почти всички кораби вероятно са се сблъскали или най-малкото са се отрили о нещо. (Припомняме следите по корпуса на „Мари Селест".) С какво са се сблъскали?С кого са се срещнали?Ето въпросите.
ОБЯСНЕНИЯ, КОИТО НЕ ЗАДОВОЛЯВАТ
В споменатата преди това статия на списание „Пшеглонд морски" могат да се намерят още много примери, отнасящи се за необикновени събития по моретата и океаните.
„Пшеглонд морски", от своя страна, се позовава на съветското списание „Морской сборник", което описва редица от тези интересни произшествия и се опитва да ги обясни.
Според съветските автори непонятното поведение на екипажите, напускащи корабите си, може да се обясни с действието на инфразвуковите вълни. Тези вълни с честота 10 херца се разпространяват със скоростта на звука над морските пространства и са неимоверно вредни за човешкия организъм. Особено опасен е инфразвукът с честота 7 херца. В този случай смъртта настъпва моментално и е много трудно да се установи нейната причина. При амплитуди на трептенията, по-малки от смъртоносните, екипажът на кораб, попаднал под въздействието на такива вълни, може да бъде обхванат от внезапен страх и в резултат на паниката при непредвидени обстоятелства — например неочаквана буря (чупещи се мачти, късане на платна) — хората скачат във водата.
Както пише съветското списание, това е могло да се случи с холандския параход „Уранг Медан", чийто екипаж по неизвестни причини загинал през 1948 година. Тогава корабът преминавал през Малакския проток (моля да запомните това място) при абсолютно спокойно море. Само че в този случай намерили телата на членовете на екипажа, а самият кораб в продължение на известно време зовял за помощ със сигнала „SOS".
Могло е да стане така и с екипажа на английския платноход „Марлбъроу" през 1890 година. Платноходът изчезнал в района на Огнена земя. След 23 години се появил отново на същото място. На палубата намерили двадесет и трите трупа на неговите моряци.
Но... Първо, обясненията на съветското списание могат да се отнесат единствено за случаите, когато екипажът е измрял на палубата на кораба си или когато има подозрение, че произшествието е било съпроводено от ураган или други атмосферни явления. Подобни неща естествено са ставали, но целенасочено ги пропускаме в нашия разказ, защото искахме да запазим яснотата на представената картина.
И второ, обяснението за ролята на инфразвукозете е най-малкото дискусионно. Ето какво пише на тази тема списание „Пшеглонд морски":
„Приемането на основната честота на инфразвуковите вълни, предизвикани от ураганите, за равна на 7 херца също в края на краищата не обяснява причините за смъртта на екипажите на корабите-призраци. При по-продължително въздействие на инфразвуковите вълни върху моряците би трябвало да се появят случаи на разнородни субективни психоматични и физиологични реакции на организма. И да останат свидетели на сцените на палубата — за тях „Морской сборник" не споменава. Тезата, че реакцията може да бъде само смърт или паническо бягство, което води до смърт, е малко вероятна. Освен това инфразвуковите вълни не се разпространяват единствено над морето. Нали под въздействието им попадат и жителите на крайбрежието. Истина е, че в периода преди ураган се увеличава броят на пътнотранспортните произшествия край морето, но все пак не се достига до тези драматични ситуации, които са съпровождали екипажите при напускането на корабите им."
МОЖЕ БИ КЪЛБОВИДНА МЪЛНИЯ?
Oт своя страна „Пшеглонд морски" допуска, че причината за всичките произшествия може да бъде кълбовидната мълния, за която всъщност много малко се знае и на която се прехвърля отговорността за много други, трудни за обяснение явления. Авторът на статията припомня, че „е имало свидетели на разрушаващото действие на кълбовидната мълния. Това позволява да се предположи, че е имало такива последствия от нейното действие, след което не са оставали очевидци, а може би само „корабите-призраци".
Естествено това е само хипотеза. Но и тя не ни изглежда толкова разумна, за да може да обясни случаите, които цитирахме. И отново но няколко причини.
Първо, взривяването на кълбовидна мълния би трябвало да остави по кораба някакви следи, които сигурно щяха да бъдат видени от експертите, водещи следствието.
Второ, все пак кълбовидната мълния, каквото и да е нейното действие, не би могла да доведе до изчезването на цели екипажи. Кълбовидната мълния може да убие, но тя не предизвиква изчезването на труповете.
Трето, трудно е да си представим, че кълбовидната мълния може да действува избирателно само върху хората, оставяйки живи канарчетата, кучетата или котките.
И накрая, при някои от цитираните случаи („Мари Селест", „Сийборд") свидетелите се намирали недалеч от изоставените кораби, и то почти в момента на напускането им. Следователно може би щяха да забележат някакви атмосферни явления, които би трябвало да съпътствуват изпразването във вид на кълбовидна мълния?
КАКВО СТАВА С ПОДВОДНИЦИТЕ?
Може би не е необходимо да се обясни защо от всички видове използуване на водните басейни, подходящи за целта на мореплаването, навигацията с подводници е най-опасната. Макар че през последните десетина години техниката напредна много и сведе до минимум риска, съпътствуващ подводното корабоплаване, все пак тази опасност продължава да бъде реална. Не сме специалисти, за да се разпростираме подробно по този въпрос. Затова мен ме интересува и както може да се предположи — ще заинтересува и читателите, хрониката на катастрофите, станали през последните години с подводници. Именно през последните години.
Да припомним няколко от тях. Най-изумителен и непонятен е случаят от 28 януари 1968 година. През този ден в Средиземно море изчезнали в буквалния смисъл на думата заедно с екипажите две подводници: френската подводница „Минерва" — в околностите на Тулон, а израелската „Давар" — между Кипър и Александрия.Колкото подробностите по изчезването на „Давар" никога не станаха известни на обществото, толкова въпросът за „Минерва" дълго време не слизаше от първите страници на френската и световната преса.
Търсенето на „Минерва" започна веднага. В него взе участие половината от целия френски военноморски флот в Средиземно море, естествено с най-модерна апаратура. Между другото бяха използувани и сонари, т. е. апарати, действуващи с помощта на ултразвукови вълни. Няколко пъти сметнали, че са попаднали на следите на изчезналата подводница. Но следите се оказвали или корпуси на отдавна потънали кораби, или ... което е много по-интересно — ехото, разчетено от со- нара, показвало изведнъж някакъв подводен обект, който се движел по трасето на търсенията. След това този обект изчезвал и нямало начин да бъде открит отново... За търсенията бил използуван дори бати- скафът на Кусто. Но всичко без резултат.
След пет дни тогавашният комендант на френския подводен военноморски флот контраадмирал Сторели в равносметката по търсенето заявил, че „френският флот не разполага с никакви по-нови данни по отношение на „Минерва" и не е в състояние да съобщи нищо, което би позволило да се обясни това събитие, още повече непонятно, като се вземе под внимание квалификацията на екипажа и качеството на оборудването".
За втори път френският флот беше в траур две години по-късно, когато в залива на Сан Тропе потъна с петдесет души на борда си подводницата „Юридис". Причините за тази катастрофа също никога не бяха открити, макар че подводницата е била изключително добре оборудвана. Била е предназначена за борба с атомни подводници. Затова още по-странен бил фактът, че „Юридис" не дала никакъв сигнал за грозящата я опасност.
На 21 май 1968 година в Атлантическия океан потъна с осемдесет души на борда американската подводница „Скорпион". И в този случай всички търсения, в които взеха участие много кораби от американския флот, не дадоха никакъв резултат. И в този случай неколкократно се съобщаваше, че на разстояние около триста километра от Азорските острови сонарите са засекли „движещ се под водата обект с неизвестен произход".
Накратко казано: от 1945 година досега е имало 12 катастрофи с подводници. От тях само седем са били изяснени.
