Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.10.2011 16:31 - Тайнствените изчезвания.Трета Част.
Автор: alexmunro Категория: Други   
Прочетен: 4690 Коментари: 0 Гласове:
25

Последна промяна: 19.10.2011 12:54

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
   image

ЖУЛ ВЕРН И „ШОТЛАНДИЯ"

 

 

 Към списъка на писателите, опитвали се по свой начин да обяснят тайнствените изчезвания на екипажи, би трябвало да добавим и името иа Жул Верн.
Да се върнем малко по-назад. През 1866 година се случила напълно непонятна, с нищо неоправдана ко­рабна катастрофа. Потънал корабът „Лондон". Той плавал от Плимут за Мелбърн. Една от жертвите в тази катастрофа бил английският актьор Уйлям Брук, известен изпълнител на Шекспирови роли. Катастро­фата на „Лондон" направила силно впечатление в це­лия свят. Случайността (впрочем дали само случай­ността?) пожелала през същото това време много ко­раби да претърпят повече или по-малко сериознн про­изшествия. Между тях били „Моравия" и „Шотлан­дия".От тези произшествия се заинтересувал Жул Верн, който ги взел за изходна точка на своята повест „20 000 мили под водата". Нещо повече, в първата глава на повестта си той възпроизвел (и естествено украсил с фикция) следствието, което било проведено за случая „Шотландия". Ето неговата версия:

„Шотландия" беше поставена в сух док и инженери­те пристъпиха към огледа. Те не повярваха на очите си. Два и половина метра под ватерлинията видяха пробойна във формата на равнобедрен триъгълник. Сто­манената ламарина беше срязана идеално равно и най- прецизният инструмент не би нанесъл по-точен удар."
Макар че някои технически подробности, за които споменава Жул Верн, не съвпадат с действителността, все пак изглежда, че почти всички кораби вероятно са се сблъскали или най-малкото са се отрили о нещо. (Припомняме следите по корпуса на „Мари Селест".) С какво са се сблъскали?С кого са се срещнали?Ето въпросите.

 

ОБЯСНЕНИЯ, КОИТО НЕ  ЗАДОВОЛЯВАТ


 В споменатата преди това статия на списание „Пшеглонд морски" могат да се намерят още много приме­ри, отнасящи се за необикновени събития по моретата и океаните.
„Пшеглонд морски", от своя страна, се позовава на съветското списание „Морской сборник", което описва редица от тези интересни произшествия и се опитва да ги обясни.
Според съветските автори непонятното поведение на екипажите, напускащи корабите си, може да се обяс­ни с действието на инфразвуковите вълни. Тези вълни с честота 10 херца се разпространяват със скоростта на звука над морските пространства и са неимоверно вредни за човешкия организъм. Особено опасен е инфразвукът с честота 7 херца. В този случай смъртта настъпва моментално и е много трудно да се установи нейната причина. При амплитуди на трептенията, по-малки от смъртоносните, екипажът на кораб, попаднал под въздействието на такива вълни, може да бъде об­хванат от внезапен страх и в резултат на паниката при непредвидени обстоятелства — например неочаквана буря (чупещи се мачти, късане на платна) — хората скачат във водата.
Както пише съветското списание, това е могло да се случи с холандския параход „Уранг Медан", чийто еки­паж по неизвестни причини загинал през 1948 година. Тогава корабът преминавал през Малакския проток (моля да запомните това място) при абсолютно спо­койно море. Само че в този случай намерили телата на членовете на екипажа, а самият кораб в продължение на известно време зовял за помощ със сигнала „SOS".
Могло е да стане така и с екипажа на английския платноход „Марлбъроу" през 1890 година. Платнохо­дът изчезнал в района на Огнена земя. След 23 годи­ни се появил отново на същото място. На палубата на­мерили двадесет и трите трупа на неговите моряци.
Но... Първо, обясненията на съветското списание могат да се отнесат единствено за случаите, когато екипажът е измрял на палубата на кораба си или ко­гато има подозрение, че произшествието е било съпро­водено от ураган или други атмосферни явления. По­добни неща естествено са ставали, но целенасочено ги пропускаме в нашия разказ, защото искахме да запа­зим яснотата на представената картина.
И второ, обяснението за ролята на инфразвукозете е най-малкото дискусионно. Ето какво пише на тази тема списание „Пшеглонд морски":
„Приемането на основната честота на инфразвуко­вите вълни, предизвикани от ураганите, за равна на 7 херца също в края на краищата не обяснява причини­те за смъртта на екипажите на корабите-призраци. При по-продължително въздействие на инфразвуковите въл­ни върху моряците би трябвало да се появят случаи на разнородни субективни психоматични и физиоло­гични реакции на организма. И да останат свидетели на сцените на палубата — за тях „Морской сборник" не споменава. Тезата, че реакцията може да бъде само смърт или паническо бягство, което води до смърт, е малко вероятна. Освен това инфразвуковите вълни не се разпростра­няват единствено над морето. Нали под въздействието им попадат и жителите на крайбрежието. Истина е, че в периода преди ураган се увеличава броят на пътно­транспортните произшествия край морето, но все пак не се достига до тези драматични ситуации, които са съпровождали екипажите при напускането на кораби­те им."

 

МОЖЕ БИ КЪЛБОВИДНА МЪЛНИЯ?


Oт своя страна „Пшеглонд морски" допуска, че при­чината за всичките произшествия може да бъде къл­бовидната мълния, за която всъщност много малко се знае и на която се прехвърля отговорността за много други, трудни за обяснение явления. Авторът на ста­тията припомня, че „е имало свидетели на разрушава­щото действие на кълбовидната мълния. Това позво­лява да се предположи, че е имало такива последст­вия от нейното действие, след което не са оставали очевидци, а може би само „корабите-призраци".
Естествено това е само хипотеза. Но и тя не ни из­глежда толкова разумна, за да може да обясни слу­чаите, които цитирахме. И отново но няколко причини.
Първо, взривяването на кълбовидна мълния би тряб­вало да остави по кораба някакви следи, които сигур­но щяха да бъдат видени от експертите, водещи след­ствието.
Второ, все пак кълбовидната мълния, каквото и да е нейното действие, не би могла да доведе до изчезва­нето на цели екипажи. Кълбовидната мълния може да убие, но тя не предизвиква изчезването на труповете.
Трето, трудно е да си представим, че кълбовидната мълния може да действува избирателно само върху хората, оставяйки живи канарчетата, кучетата или кот­ките.
И накрая, при някои от цитираните случаи („Мари Селест", „Сийборд") свидетелите се намирали недалеч от изоставените кораби, и то почти в момента на на­пускането им. Следователно може би щяха да забеле­жат някакви атмосферни явления, които би трябвало да съпътствуват изпразването във вид на кълбовидна мълния?

 

 

 

 

image

 
КАКВО СТАВА С ПОДВОДНИЦИТЕ?

 

 

Може би не е необходимо да се обясни защо от всички видове използуване на водните басейни, подхо­дящи за целта на мореплаването, навигацията с под­водници е най-опасната. Макар че през последните де­сетина години техниката напредна много и сведе до минимум риска, съпътствуващ подводното корабопла­ване, все пак тази опасност продължава да бъде ре­ална. Не сме специалисти, за да се разпростираме под­робно по този въпрос. Затова мен ме интересува и как­то може да се предположи — ще заинтересува и чита­телите, хрониката на катастрофите, станали през по­следните години с подводници. Именно през послед­ните години.
Да припомним няколко от тях. Най-изумителен и не­понятен е случаят от 28 януари 1968 година. През то­зи ден в Средиземно море изчезнали в буквалния сми­съл на думата заедно с екипажите две подводници: френската подводница „Минерва" — в околностите на Тулон, а израелската „Давар" — между Кипър и Александрия.Колкото подробностите по изчезването на „Давар" никога не станаха известни на обществото, толкова въпросът за „Минерва" дълго време не слизаше от първите страници на френската и световната преса.
Търсенето на „Минерва" започна веднага. В него взе участие половината от целия френски военноморски флот в Средиземно море, естествено с най-модерна апа­ратура. Между другото бяха използувани и сонари, т. е. апарати, действуващи с помощта на ултразвукови вълни. Няколко пъти сметнали, че са попаднали на следите на изчезналата подводница. Но следите се оказ­вали или корпуси на отдавна потънали кораби, или ... което е много по-интересно — ехото, разчетено от со- нара, показвало изведнъж някакъв подводен обект, който се движел по трасето на търсенията. След това този обект изчезвал и нямало начин да бъде открит отново... За търсенията бил използуван дори бати- скафът на Кусто. Но всичко без резултат.
След пет дни тогавашният комендант на френския подводен военноморски флот контраадмирал Сторели в равносметката по търсенето заявил, че „френският флот не разполага с никакви по-нови данни по отноше­ние на „Минерва" и не е в състояние да съобщи ни­що, което би позволило да се обясни това събитие, още повече непонятно, като се вземе под внимание квали­фикацията на екипажа и качеството на оборудването".
За втори път френският флот беше в траур две го­дини по-късно, когато в залива на Сан Тропе потъна с петдесет души на борда си подводницата „Юридис". Причините за тази катастрофа също никога не бяха открити, макар че подводницата е била изключително добре оборудвана. Била е предназначена за борба с атомни подводници. Затова още по-странен бил фактът, че „Юридис" не дала никакъв сигнал за грозящата я опасност.
На 21 май 1968 година в Атлантическия океан потъ­на с осемдесет души на борда американската подвод­ница „Скорпион". И в този случай всички търсения, в които взеха участие много кораби от американския флот, не дадоха никакъв резултат. И в този случай неколкократно се съобщаваше, че на разстояние около триста километра от Азорските острови сонарите са засекли „движещ се под водата обект с неизвестен произход".
Накратко казано: от 1945 година досега е имало 12 катастрофи с подводници. От тях само седем са били изяснени.

 (следва)   Арнолд Мостович




Гласувай:
25
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: alexmunro
Категория: Други
Прочетен: 452941
Постинги: 136
Коментари: 232
Гласове: 1195
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930