Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.10.2011 15:58 - РАВНОСМЕТКА
Автор: alexmunro Категория: Други   
Прочетен: 6335 Коментари: 2 Гласове:
28

Последна промяна: 24.10.2011 15:58

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

 Трима из една душа поехме ние още от първия миг след моето раждане пътя на живота. Когато за първи път съм се засмял в майчините скути от тоя смях съм се родил аз и съм поел по своя път в живота; когато за пръв път в майчините скути сянка на грижа е легнала на челото ми, от тая грижа съм се родил пак аз и съм поел своя път в живота; когато за пръв път в майчините скути съм заплакал, от тоя плач съм се родил пак аз и съм поел своя път в живота. Пътищата ни бяха различни. 

Оня, който се роди в първия ми плач, прекара живота си в сълзи. Само беди и неволи срещна той в света. Всичко му изглеждаше мрачно, небето за него бе винаги покрито с облаци, земята – оросена от сълзи. Той съчувстваше на всяка мъка, болеше го всяка неволя, страдаше с всяко нещастие. Той плака над чужди неуспехи и ля сълзи над чужди гробове. 

Оня, който се роди от моята първа грижа, премина живота под бремето на тежки грижи и грохна под тях. Той ту се тревожеше за правилния ход на слънцето, ту го измъчваше мисълта, защо земята не се върти в обратна посока, защо реките са криви, моретата – дълбоки, планините – високи? С дълбоки бръчки на чело той се спираше пред всяко явление и отдаваше всичките си сили за неговото решение, задълбочаваше се във всеки проблем, изправяше се срещу всяка трудност. И така вървеше в живота, превивайки се под бремето на грижите. 

Оня, който се роди от моя първи смях, премина през живота с усмивка на уста, гледайки на всичко с весел поглед и ведра душа. Той се смееше и над недостатъци и над добродетели, защото често добродетелта е много по-голяма слабост, отколкото всеки друг недостатък. Той се смееше и над високопоставения и над унизения, защото високопоставеният често е по-низщ духом, отколкото оня, когото гледа от високо. Той се смееше и над глупоста и над мъдроста, защото мъдроста много пъти е сбор от човешки глупости. Той се смееше и над лъжата и над истината, защото много пъти за хората истината е много по-тежка от лъжата. Той се смееше и над правдата и над заблуждението, защото правдата е често по-нетрайна от заблуждението. Той се смееше и над любовта и над омразата, защото любовта често е по-егоистична от омразата. Той се смееше и над скръбта и над радостта, тъй като скръбта често бива престорена а радостта – много рядко. Той се смееше над щастието и над нещастието, защото щастието е винаги измамно, а нещастието – никога. Той се смееше и над свободата и над тиранията, защото свободата е често само гола фраза, а тиранията винаги е действителност. Той се смееше и над знанието и над невежеството, защото знанието има предел а невежеството е безпределно. Той се смееше над всекиго и над всичко, смееше се, смееше се, смееше се.... 

А когато изтекоха пълни шест деситилетия (това било, казват, средната продължителност на човешкия живот), срещнаха се тогава тримата пътници, събраха се пак в същата душа , от която бяха поели в живота, и си дадоха равносметка за онова, което бяха видели по света през своя дълъг път. 

Пръв заговори оня, който бе носил грижите на целия свят: 

- Изморих ума си и изтощих душата си от мъка по хорските неволи. 

- Освободи ли поне хорат от тях , та да им стане по-леко? 

- Не, защото грижата е неразделен спътник на човека. Тя е предпоставка за човешкия напредък. Убедих се, че е истински грях спрямо човечеството да му се отнеме грижата. 

- А опозна ли поне живота през своя дълъг път? 

- Не, не можах глава да вдигна от грижи. 

След него думата взе онзи, който цял живот бе проливал сълзи: 

- Очите ми изтекоха от плач и душата ми се превърна в пустиня от скръб по човешките страдания! 

- И можа ли поне да изкупиш човешките мъки? 

- Не, страданието си остана между хората, защото казват, животът е страдание и без страдание няма живот. 

- А опозна ли поне тоя живот? 

- Не, сълзите замъглиха очите ми и аз не можах нито да видя, нито да разбера нещо. 

Взе думата и третият, който цял живот се бе смял: 

- Устата ме заболяха от смях – толкова смешно има сред хората и живота им. Колкото повече опознавах живота, толкова повече се смеех. Дори и сега, на стари години, когато се обръщам назад, умирам си от смях.  

БРАНИСЛАВ  НУШИЧ






Гласувай:
28



1. universalnite1neo - Грижата, сълзите и смехът - как д...
24.10.2011 16:34
Грижата , сълзите и смехът - как добре напомнят за трите гуни Тамас, Раджас и Саттва ( въжета ) от затворения кръг Самсара , държащи проявеното съзнание в нея . И единствено Саттва - а заместено с разказа на Нушич смехът - дава възможност за изход от затворен цикъл .....
цитирай
2. анонимен - namerete filmat Doktor, praven e po nego, kato deca se
24.10.2011 22:10
kysahme da se se smeem, ili scenta mu s planenite zvezdite i Slnceto e pove4e ot humor..

no i se sestam za Prikazta za Stoedin, kolko e blizo vsi4ko do dushata kogato tribva da namerim reshenite na sistemata ot diferencialno-integralni uravnenia za Orelt-Rakyt i Stukata, ili za tozi deto zamo vizdal , tozi deto samo 4uval i za tretia koito samo mojel da prikazva, ili Branislavovite nosa4i na humora, revlioto i grijovnika- mnogo me kefiat takiva prelivania na Or-Ra-Stu prez prizmata na 4oveshkite realnosti..

dobar blogoText na fona na Sik-Mvr-Grob
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: alexmunro
Категория: Други
Прочетен: 620023
Постинги: 136
Коментари: 234
Гласове: 1196
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031