Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.11.2011 19:21 - Тайнствените изчезвания.Четвърта Част.
Автор: alexmunro Категория: Други   
Прочетен: 8603 Коментари: 2 Гласове:
24

Последна промяна: 25.11.2011 20:05

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

image

ПОДВОДНИ НЛО — НПО?

 

Но тайната на подводниците не се ограничава само с тези, които по непонятни причини са изчезнали. Екс­пертите на много страни, разпитвани от всепроникващите репортьори, са били принудени да признаят, че „от известно време в различни части на нашата пла­нета се наблюдава обезпокояващото присъствие на под­водни обекти от неизвестен произход".

Не е изключено към такива обекти да се отнася и наблюдаваната недалеч от Нова Гвинея през 1970 го­дина подводница, която е плувала по повърхността на водата и за която местните жители единодушно твърдели, че подобни обекти се появяват в тази околност от незапомнени времена. В това може да се вярва и да не се вярва ...

Но на 20 февруари 1971 година отново едва не пре­търпяла катастрофа френската подводница „Флор". По необясними причини спрял моторът на „Флор". За ща­стие екипажът бил спасен. Затова пък някои френски вестници излязоха с хипотези, че причината за онези случаи е присъствието на тайнствени подводни обекти в Средиземно море ...

Трябва да добавим, че възможността за съществува­нето на такива обекти от известно време е важна за­дача за най-мощните разузнавания в света. Папките за тези тайнствени случаи, срещи и донесения на­бъбват.

1960 година може да се счита като официално начало на тези събития. През януари същата година край брего­вете на Аржентина било отбелязано присъствието на две подводници, чийто произход не можал да се уста­нови. Едната от тях най-спокойно си лежала на мор­ското дъно и според вестниците приличала на „стра­шен ихтиозавър".

След нормалните в такива случаи предупреждения тайнственият обект бил обстреляй с дълбочинни бом­би. Без резултат. А сонарите сигнализирали присъст­вието на още две подводници. Всички излази в откри­то море били затворени с помощта на голям брой ко­раби. И тогава ... обектите изчезнали. Буквално се раз­творили във водата.

Действително съвсем непонятно, като се има пред­вид, че акцията на аржентинския флот била ръководе­на от американски офицери и снабдена със супермо­дерно техническо оборудване.

... Смятало се, че цялата акция е приключила, ко­гато сонарите отново сигнализирали появяването на подводните обекти. Започнало яростно преследване. По време на това състезание било установено, както каз­ват, присъствието на още шест подводни обекта. След известно време и те изчезнали.

В същото време непознати обекти се появили в околностите на Карибско и отново в Средиземно море.

Възможно ли е това да са били само халюцинации? Да е било само истерия? Е, в известен смисъл исте­рията е изиграла тук немалка роля: вестникарската шу­мотевица приписа на Съветския съюз изпращане на подводници в различни краища на света; съветска­та страна отрече тези обвинения и по-късно официал­ните американски комюникета трябваше да признаят, че най-малко Съветският съюз носи отговорност за поя­вяването на тези обекти.

И когато изглеждаше, че цялата работа вече е утих­нала, изведнъж към края на годината такъв обект се появи в околностите на Сиатъл. Той е бил (вероятно) сложносъставен обект. В течение на следващите месе­ци се отбелязваше присъствието на тайнствени подвод­ници в различни части на планетата.

Истерия?

Трябва да се предполага, че тъкмо такъв обект пре­дизвика голямото объркване в световното обществено мнение. Той се появи в околностите на норвежките фиорди към края на 1972 година. В продължение на 15 дни подводница с неизвестен произход си игра на криеница с норвежкия военноморски флот и дори с пристигналия на помощ флот на НАТО. За тайнстве­ния обект сигнализираха най-напред от Берген, след това са го забелязали в околностите на Согндал и Согнефиорд. И когато, разбира се, обектът изчезна, нор­вежките власти издадоха съобщение, в което констати­раха, че „тайнственият обект вероятно не е бил под­водница". Трябваше да се подразбира, че вероятно то­ва е било делфин или кит ...

След този необикновен случай и във връзка с постоянно постъпващите сигнали американските власти организираха редица наблюдателни пунктове: на Бермудските острови, близо до Азорските острови и дори в околностите на Па де Кале.

Ясно е защо посветихме повече място на по-близки събития. Освен това те могат лесно да се проверят в печата, достъпен за всеки. Но трябва да добавим, че информациите за тайнствени, плаващи под водата обек­ти не са нещо ново. Някои от тях са известни преди сто години.

През 1902 година екипажът на кораба „Форт Солзбъри" наблюдавал в спокойно море и звездно небе много дълъг тайнствен обект, плаващ по водната по­върхност. Капитанът на кораба, алармиран от носе­щия вахта моряк, го определил така: „Това беше ужа­сяващо. Тъмнината не позволяваше да се направи точ­но наблюдение, но този обект беше с дължина 150—180 метра. В двата му края светеха предупредителни свет­лини." Обектът се потопил и изчезнал. Бих помолил читателите да запомнят къде е извършено наблюде­нието. Точно в Сиамския залив. Ще се върнем към тази точка на Индийския океан отново.

През 1955 и 1957 година бяха намерени няколко ко­раба, изоставени от екипажите си. Между тях през 1955 година — и корабът „Джоита" в Тихия океан. Описанието и тук изцяло напомня всичко, което писах­ме за другите изоставени кораби. На същото това мя­сто, където беше намерена „Джоита", две години по-късно — през 1957 година — изчезна корабът „Авакаримоа".

Нищо чудно, че бе направен опит да се свържат те­зи два случая. Предположи се, че те са станали жерт­ва на подводница с неизвестен произход. Хипотезата впрочем се градеше на доста солидни основи. В те­зи околности моряците многократно са сигнализирали за присъствието на неизвестни подводни обекти. През 1974 година полското радио излъчи предаването на Анджей Курка, посветено на странните събития. Преда­ването беше изготвено по материали от едно специа­лизирано съветско списание.

Списанието припомня, че през последните 10—15 го­дини постъпват все повече съобщения, посветени на онези загадъчни обекти, появяващи се ту на повърхността на океаните, ту откривани някъде в дълбините. (Трябва да се каже, че ако напоследък тези обекти се срещат по-често, то може би не е затова, че те са повече, а затова, че се усъвършенствуваха методите за сигнализация и алармиране.) И вече не само мо­ряците съобщават за такива обекти.

Така през 1974 година хидрологът д-р Вилеа, кой­то се намирал па борда на ледоразбивача „Дийп Фрийз", забелязал как внезапно от водата изскочило някакво сребристо кълбообразно тяло и светкавично изчезнало в небето. Не можем да обвиним почтения хидролог, че е бил пиян, както и нищо не показва, че е бил жертва на някаква Фата Моргана, след като съ­щото това явление е било наблюдавано и от другите моряци на кораба.

Съветското списание описва случая от 1963 година, когато по време на маневри на американския флот край бреговете на Порто Рико бил забелязан неизве­стен обект, който се движел по водата със скорост 150 възела(!). Корабите от американския флот гонили това „нещо" в продължение на няколко дни. Безрезул­татно, тъй като обектът се скрил на дълбочина 20 000 фута. Човешката техника не познава апарат с такава скорост и с такава възможност за потапяне.

Могат да се привеждат още много примери, потвърждаващи съществуването и действието на подводни обекти, които имат абсолютно превъзходство пред всич­ки съвременни постижения в тази област.

И така, да не се учудваме, че всички, които са се сблъсквали с тези неща или ги знаят от разказите и съобщенията, смятат, че имаме работа с явлението НПО. Приемат като факт, че заедно с НЛО или неидентифицираните летящи обекти, науката трябва да се заеме и с неидентифицираните подводни обекти или НПО. Освен ако същите тези обекти, способни да се движат както във въздуха, така и във водата — и които, независимо от това как ще ги наричаме — са реални и действителни.

И вече само като научнофантастична игра можем да изтъкнем и „хипотезата" на американския учен проф. Сандерсън. Той твърди, че някъде в океанските дъл­бини съществува цивилизация на разумни същества, които не са подобни па човека и които еволюцията е надарила с разум, макар че живеят без кислород, без слънчева светлина, при високо налягане, в най-дълбо­ките океански води ...

Игра като игра, но не натам води, разбира се, пъ­тят към разрешаването на загадката.


КАКВО КРИЯТ МОРСКИТЕ ДЪЛБИНИ?

 
Във февруарския си брой от 1975 година френското научнопопулярно списание „Сианс е ви" (от рода на полското „Проблеми") публикува статията „Странни явления, които чакат обяснение". Статията беше посветена на явлението — ще го поставим в кавички — „светещи подвижни кръгове", които са били наблюда­вани в Индийския океан, Малакския проток и Сиам­ския залив. Вместо да преразказваме, просто ще цити­раме най-важните пасажи от статията. Това са разка­зи за явления, които, както ни се струва, са свързани с необикновените събития, разглеждани в предните раз­дели. Във всеки случай това са явления, които чакат обяснение. Официалната наука досега не е проявила интерес към тях. Статията в „Сианс е ви" е първият предвестник на такъв интерес. А ето и извадките:

„Най-необикновеното от тези чакащи обяснение яв­ления не е известно на по-широката общественост. Ста­ва дума за „светещите подвижни кръгове". До този момент по темата има дванадесет автентични доклада, много подробни и авторитетни, които са събирани в продължение на сто години. Това явление съществува в Индийския океан, в Сиамския залив и на север от остров Борнсо.

Януари 1880 година. Р. Е. Харис, капитан на кора­ба „Шехинхийн", наблюдавал светещо явление, което дотогава още не бил виждал. През красива беззвездна нощ, при идеално спокойно море вниманието на еки­пажа внезапно било привлечено от блясъка на светли­на на водната повърхност. Той се разширявал бързо във формата на дъга, която се издигнала на няколко фута над морската повърхност. Корабът пресякъл по пътя си края на своеобразната дъга и бил заобиколен от нещо, което приличало на мъгла. Капитан Харис наблюдавал мъглата с далекоглед, преди корабът да попадне в нея, и установил пробягващи светлинни бля­съци. Когато корабът бил в центъра на излъчването, капитанът заповядал да спрат машините. В продъл­жение на половин час един светлинен лъч гонел друг, като обикалял неподвижния кораб и преминавал под него. Светлинните лъчи имали сребрист цвят и се раз­сейвали над .морето.

И още едно свидетелство. Негов автор е Джордж А. Търнър, втори офицер на кораба „Консълър". Наблю­дението е извършено иа 24 юли 1908 година. А докла­дът за явленията, наблюдавани в Сиамския залив, из­глежда така: корабът изведнъж попаднал в обхвата на лъч с необикновена фосфоресценция. „Това бяха, как­то се оказа, светлинни лъчи с дължина от двеста до триста метра и ширина около тридесет метра. Водата не проявяваше никакви аномалии. Изследвана най-внимателно, тя се оказа напълно прозрачна и чиста."

Подобно явление било наблюдавано също и през 1957, 1961 и 1967 година. През 1967 година са отбеля­зани три напълно независими едно от друго наблюде­ния, направени от екипажите на кораби, намиращи се в един и същ район на Индийския океан.

Разказите на екипажите всъщност по нищо не се различават. Всички, които наблюдавали това необикновено явление, твърдят, че то се състои от ивици сребристобяла светлина, редуващи се с ивици по-слаба светлина. Изглеждало, като че ли те се излъчват от някаква централна точка и се задвижват от сила, пред­извикваща ротация. Всички ги оприличават на бързо движещ се морски фар. Според свидетелите лъчите били дълги от два до три километра и широки около десет метра. Скоростта им била от три до шест ивици в секунда.

Едни от наблюдателите са видели явлението над вод­ната повърхност, други твърдят, че източникът му се намира в морските дълбини.

Още през 1879 години капитан Евънс, хидрограф, член на Кралското общество, е направил няколко науч­ни наблюдения. Резултатите от тези наблюдения тон предал след това на Английското адмиралтейство.

*.(...) На борда на кораба „Валчър". Десет часът вечерта. Нощта е тъмни, небето покрито със звезди. Наблюдателят се качи на мачтата и установи, че светлинните лъчи излизат от морето. Те имат характер на много бързи трептения. От левия борд на кораба това прилича на огромно въртящо се колело със спици от светлинни лъчи. От десния борд изглежда, че колело­то се върти в обратна посока. (Наблюдателят в качест­вото си на учен направил извода, че конвергенцията на тези кръгове е само илюзия, докато в действителност това са успоредни светлинни кръгове). Ширината на всеки светещ кръг — осем метра. Разстоянието между тях — двадесет и пет метра. Скорост на движение на кръговете — около 130 км/час." (Трябва да се признае, че тези описания не са много прецизни. Но въпреки че е трудно да си представим явлението, горе-долу мо­жем да се ориентираме в неговия характер. — А. М.)

„Сианс е ви" поставя въпроса дали светлинните кръ­гове във въздуха н светлинните кръгове, излизащи от морските дълбини, са отделни явления. Едното свидетелство твърди, че първото преминава във второто. То е публикувано във вестник „Кьолнише цантунг" от 30 юни 1870 година. Описанието горе-долу отговаря на предишното, с тази разлика, че подробно обяснява по какъв начин светещите кръгове опасват целия кораб със светеща мъгла, която превръща нощта в ден.

Според френското списание това явление с нищо не може да се сравни, за да се обясни така както трябва. Една от теориите го приписва на присъствието на огромни количества микроскопични микроорганизми във водата, които под влияние на определени физически условия започват силно да фосфорецнрат. Но списанието признава, че това не е сериозно, тъй като не из­яснява нито скоростта на подвижните кръгове, нито онази механична ротация, която напомня морски фар и сякаш излиза от дълбините на океана.

Списанието е редактирано от изтъкнати специалисти, хора авторитетни, отхвърлящи всяка информация със съмнителна стойност. Трябва да признаем, че статията, която ще се опитаме да преразкажем, е първият мате­риал от този род, който намерихме сред неговите публикации, и че той много прилича на опит за литера­турна фантастика.

 

КАКВО СТАВА В ТАЗИ ЧАСТ НА ИНДИЙСКИЯ ОКЕАН?

 

Списанието не е единственият източник на информа­ция. Да си припомним, че именно в тази част на Ин­дийския океан, наричана още „Дяволско море", са се случили много от събитията, които вече описахме в предишните глави. Там са намирани най-често изоста­вени от екипажите кораби, там са се случвали напълно непонятни морски катастрофи. Там, най-накрая, неколкократно са открити дрейфуващн кораби с мъртъв еки­паж, при което никога не е била установена причина­та за смъртта.

Така е било с португалския бриг „Санта Мария", на който през 1884 година са били намерени мъртви всич­ки моряци. Така е било и с кораба „Аби С. Харт", на чиято палуба са били намерени труповете на моряци­те и агонизиращият капитан. Също там, в Сиамския залив, по време на нндипско-пакистанския конфликт през 1971 година е изчезнала, да, изчезнала цяла фре­гата с екипажа си, при това е доказано, че наблизо не е имало чужда подводница. Там, най-накрая, безслед­но е изчезнал през 1953 година параходът „Хоулчу" ...

Трябва да добавим, че в Малакския проток е изме­рена една от най-големите дълбочини в Индийския океан. Наистина непонятно е защо нито една от дър­жавите, чиито кораби са непосредствено засегнати от тайнствените явления в района на Сиамския залив и Малакския проток, не се е заинтересувала от тях. А това са явления, за конто се сигнализира от години и както ще се убедим — много по-често, отколкото сочи „Сианс е ви".

Извинявам се, заинтересували са се. През 1959 го­дина японското правителство е изпратило в района на Дяволско море изследователска експедиция. Тя имала на разположение и специално оборудван кораб. Дали учените, взели участие в тази експедиция, са открили тайната на тамошните води, е трудно да се каже, тъй като нищо не се чуло повече за кораба и екипажа му, а по-късните търсения не дали резултат.

Позовахме се нашироко на едно научнопопулярно списание, което не се поддава   на истерия, нито на „модни" теми. Но ето че има и книга, изцяло посвете­на на необяснимите случаи в моретата и океаните. Да кажем, че това не е съвсем компетентна литература. Но авторът на тази книга — Патрик Гастон — се спира на същите разкази, както и „Сианс е ви", а това е нрепоръка да се доверим и на другите информации, включени в нея.

През юни 1909 година капитан Габе, датчанин, също наблюдавал от кораба „Бинтаг" „подвижни светещи кръгове" по морската повърхност. Това станало в Ма-лакския проток. Цитирам: „Капитан Габе, човек доб­росъвестен и точен, установил с пълна сигурност, че тези мощни светещи кръгове не са могли да имат друг източник освен морските дълбини."

През 1907 година подобни наблюдения извършил ка­питан Петерсън, който преминавал през този проток с парахода „Делта". Той забелязал, че това светлинно явление се разпростирало по посока на Южнокитай-ско море.

Тук не можем да пропуснем и още един факт. По­добни светлинни явления са наблюдавани и в Персий­ския залив — друга част на Индийския океан. Датата на един от разказите е 4 април 1901 година. Авторът е капитан Хоусийсън от парахода „Клиуи". Продъл­жително време той наблюдавал светещи кръгове, кои­то се придвижвали светкавично над водната повърх­ност. Информацията на Хоусийсън попаднала и във вестниците, но била посрещната като халюцинация на пиян човек. Това било най-простото обяснение.

Но все пак имало и такива, които си спомнили, че още през 1880 година двама офицери 'от кораба „Патиа" наблюдавали на същото място подобно явление и го описали на страниците на списанието „Нолидж".

Описанието им поразявало с точността и реализма си. Те споменавали за два мощни светлинни кръга, които се въртели около една обща ос. Диаметърът на тези кръгове бил според тях около 600 метра. Всеки кръг се състоял от 16 лъча, които се придвижвали със ско­рост 160 км/час. Тази подробност впрочем събудила най-голям скептицизъм. За онези времена това била невероятна скорост... И разказът бил сметнат за плод на илюзии или халюцинации.

Патрик Гастон твърди, че през последните десет го­дитн са регистрирани най-малко петдесет донесения за подвижни светещи кръгове. За да не дотягаме на читателите с понататъшни подробности, ще добавим, че район на подобни явления е също и Оманският залив.

Капитан Карнеги (в книгата не се посочва името на кораба) съобщава, че веднъж в Оманския залив е наблюдавал нещо като фосфоресцираща покривка на мор­ската  повърхност.

През 1931 година идентично донесение са предали моряците на канонерката „Дудар дьо лагре". И те са видели светлинни лъчи, които излизали от морето с бързо въртене.

Е, какво да се прави! Както се вижда, всички тези явления си приличат като две капки вода. Може ли да се оставят, без да им се обърне внимание? След каго толкова сериозно списание като „Сианс е ви" им вяр­ва, защо ние трябва да се съмняваме в тяхната автентичност?

 

 ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ОТЧЕТА НА ИЗЧЕЗНАЛИТЕ ЕКИПАЖИ

 

За читателя не е трудно да сс досети, че в тази ко­лекция от, най-меко казано, обезпокояващи събития, случили се по световните морета и океани, съм про­пуснал въпроса за така наречения Бермудски триъгъл­ник.

На Бермудския триъгълник и събитията, които са сс случили там, напоследък са посветени много книги. Към най-значителните трябва да се отнесе ,„Дяволският триъгълник" на Ричард Уинър и двете книги на Чарлс Бърлиц „Бермудският триъгълник" (1976 г.) и „Без следа" (1977 г.), издадени от издателство „Жолнай".

Бермудският триъгълник е един от морските пътища с най-голяма известност. Тук атмосферните условия за навигация са твърде неблагоприятни. Пилотите и капитаните на кораби не са безгрешни, това е истина, и (въпреки това има нещо ужасяващо във факта, че в едно относително малко водно пространство са изчез­нали стотици кораби с екипажите си и десетки само- лети. Нека припомним онази ескадрила от пет амери­кански изтребители, която изчезна безследно на 5 де­кември 1945 година. Или танкера „Мърин Сълфър Куин" с водоизместимост 16 500 тона(!), който също без­следно изчезна на 6 февруари 1954 година.

Но и тук към най-обезпокояващите факти се при­числяват изчезналите екипажи, само екипажи, докато самите кораби, рано или късно, са били намирани. Първият отбелязан от хрониките факт датира от 1881 година. Корабът „Елън Остин" намерил в открито мо­ре шхуна с неизвестно име, от която изчезнали екипа­жът и инструментите. Затова пък останали недокосна­ти запасите от храна. По-късно пак от шхуната по време на буксирането й — също безследно изчезнали двама моряка от екипажа на „Елън Остин".

За кораба „Каръл А. Диъринг" вече стана дума. На 5 декември 1946 година (точно една година след изчезването на споменатата ескадрила изтребители) на юг от Маями била намерена шхуната „Сити Бел". Два дни преди това тя напуснала един от Бахамските ост­рови с екипаж и пасажери (общо 32 души). Шхуната била безлюдна. От хората нямало никаква следа.

Този списък би могъл да се удължава непрекъснато. Във всеки случай събитията, случили се в Бермудския триъгълник, толкова много развълнували общественото мнение, че през юли 1977 година натам се отправил съветско-американски изследователски екип. Резултатите от изследванията бяха обявени едва през 1982 го­дина. За сметка на това вестниците шумяха с неофи­циални изявления, според които в района на Триъгъл­ника експедицията не е открила нищо необикновено...

Сред хипотезите, които се опитват да обясняват че­стотата на катастрофите в този район, има няколко, които заслужават внимание. Да припомним хипотези­те за смущенията в гравитационното поле и за инфра-звуковете. Тези теории могат да обяснят несъмнено много от събитията в района на Триъгълника. Да при­помним и онази странна хипотеза на археолога Гонча-ров, според която цялото земно кълбо може да се раз­дели на 12 плоскости с форма на петоъгълници. По то­зи начин на картата се създава мрежа от петоъгълни­ци и триъгълници, а една от точките, в които се пре­сичат върховете на плоскостите, е именно този дяволски Бермудски триъгълник, което е и причината райо­нът да се слави с някакви неизвестни свойства. Меж­ду другото, например тук има смущения и при излъч­ването на сигналите „SOS" и това е една от причини­те корабите да изчезват безследно.

Фактът, че двата океански „дяволски района" се на­мират горе-долу между 20° и 35° географска ширина, а 130° географска източна дължина пресича Дяволско­то море и като преминава през Северния полюс, ста­ва 50° географска западна дължина, която вече сочи „дяволския триъгълник", е сериозен аргумент в полза на тази хипотеза. Поразително!

Трябва също да се каже, че доста хипотези свърз­ват събитията в Бермудския триъгълник с НЛО или НПО. В тяхна полза говорят големият брой факти, ре­гистрирани в донесенията на пилотите от американ­ската гражданска и военна авиация, а също така от съобщенията на туристи, моряци и даже случайни на­блюдатели, които са се сблъсквали с тайнствените обекти. В книгите на Бърлиц и Уинър са цитирани много свидетелства, които не могат да се подценят и трудно могат да се оставят без внимание. Няма да обременявам читателя с излишен фактографскп мате­риал, затова ще се огранича само с описанията на Ри­чард Уинър, който, след като припомня, от една стра­на, необорими факти, а, от друга, упоритото им отричане от властите, завършва разказа си със следната мисъл:

И така, навремето той работел (това било през 1962 година) в Кейп Канаверал като фотограф. Веднъж, по време на пробно изстрелване на ракета тип „Пола-рис" в посока на Карибите, много от присъствуващите ясно видели летяща чиния, която съпровождала ра­кетата. Дори се твърдяло, че този обект бил заловен от радара. Затова пък командуването на ВВС бързо изяснило събитието, заявявайки, че се отнасяло про­сто за обикновен метеорологически балон ... Край на целия проблем? Откъде накъде! Седмица по-късно а Кейп Канаверал беше издадено официално нарежда­не, в което се препоръчваше на фотографите по време на наблюдение на изстрелваните ракети да обръщат преди всичко внимание на НЛО и да ги фотогра­фират!

... Да фотографират обекти, които ги няма...

 

АРНОЛД МОСТОВИЧ

 




Гласувай:
24
0



Предишен постинг

1. savremennik - Интересно бе да прочета за НПО. И...
25.11.2011 20:21
Интересно бе да прочета за НПО . Изследванията , с които разполагаме говорят в подкрепа за тяхното съществуване . Около езерото Лох Нес също има сигнали за тяхна поява . Независимо от скептицизма на астрономите в околностите и над езерото Лох Нес нееднократно, включително и през деня, са забелязвани тъмни обекти, които нямат нищо общо със земните въздухоплавателни средства. Знаменателен е фактът, че НЛО се появяват в район, известен с друго фантомно творение - знаменитото лохнеско чудовище.
цитирай
2. анонимен - КАТО МАЙМУНИ НА КЛОН СМЕ !!
26.11.2011 08:03
От древноста човеците са знаели за извънземните същества и техните немислими за земните ни представи способности и възможности. Не случайно са ги наричали богове, божества и са ни оставили стотици хиляди писмени, рисункови описания, че легенди, притчи, митове, на които и до днес гледаме не по-различно от маймуни по клоните си. Очевадно и до днес планетата ни е дом на извънземна цивилизация !! Корабите им летят направо върху главите ни, че и изчезват в дълбините на моретата и океаните ни, а науките ни се вторачват във фрагменти от нещо си и ... пропускат цялото. Има и достатъчно логични теории и доказателства за причините за това ни маймуноподобие, ма не та не - няма такова животно НЛО, ни НПО, само ние сме си на клона !!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: alexmunro
Категория: Други
Прочетен: 446221
Постинги: 136
Коментари: 232
Гласове: 1195
Архив
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031