Постинг
23.08.2010 19:00 -
Войните като пряко следствие на монетарната система !
Автор: alexmunro
Категория: Политика
Прочетен: 1249 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 23.08.2010 19:06
Прочетен: 1249 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 23.08.2010 19:06
Първа част
През дадени периоди от историята на човечеството, войните са много по-чести и по-продължителни, откол кото през други. Някои държави са били непрекъснато във война, докато други никога не са воювали. Някои пък са воювали повече от други. Това ще рече, че причините за войната трябва да се търсят в обществото, а не в човека, тъй като воюването не е характерна черта на неговата природа. Въпреки това човекът е този, който подготвя войните и ги започва в удобен за него момент. В наше време на войната се гледа като нещо неизбеж но, предопределено, както всъщност е. Защо трябва да се мисли така? Двете най-мощни сили в света - СССР и САЩ, никога не са били във война. Русия показва приятелството си към Щатите през Гражданската война, както и през 1945 г. срещу общия им неприятел. Идеологическите различия между двете системи не са тези, които създават напрегнатата политическа обста новка. Двата народа нямат какво да делят освен знания, култура и напредък за преуспяване и за по-добър живот. Недоверието изкуствено се създава от една заинтересова на страна.Войните започват с първобитното оръжие и стигат до атомната бомба.
Стара индийска поговорка казва: «Голямата риба изяжда малката». В момента и двете риби са големи, равни по сила. Едната не би могла да изяде другата. Но ще се получи нещо, което е необикновено: малката риба да изяде и двете големи. Всичко върви по този начин, ако не се предприеме нещо бързо.
Реки от мастило и планини от хартия са изразходвани от човечеството в желанието му за мир. Историята показва, че най-много войни е водила Русия. През последните седем столетия Русия е била 75% от това време във война: Англия и Франция за същия период-50%.За период от 3360 години от човешката история има само 227 мирни години.
От 1500 г.пр.н.е. до 1860 г. са подписани 8000 мирни договора, които са продължили средно не повече от две години.По една друга статистика за 6000 години история е имало 14 531 войни, което прави 2,6 войни годишно.Повече от 600 милиона жертви са дадени по бойните полета. Само за ХХ-то столетие дадените жертви от военни и цивилни са: 1914-1918 г.-10 милиона, от 1939 г. до 1945 г.-50 милиона, от 1945 г. досега -16 милиона.(Данните са от книгата на Жил Елиот «ХХ-то столетие. Книга на смъртността».) Преценява се, че 10% от цялата смъртност в модерната цивилизация се дължи на войните.
Война в обикновения смисъл на думата означава конфликт между политически групи, увлечени във враж дебност през продължителен период от време.
Психологически е доказано, че човешката природа не може да направи войните неизбежни. Възпитанието в ранна възраст и социалната дисциплина са развили една агресивна тенденция у повечето хора, която се изражда в политическа неприязън.
Политическите последици от войната са имали голямо значение в историята. Войната е била главния инструмент за създаване на държави и империи и в същото време е унищожавала държави и империи. В широк смисъл на думата войните са допринесли за развитието на цивилизацията, която по-късно ги е довеждала до раздробяване и
унищожаване. Обикновено големите войни са били след вани от голяма престъпност, от най-различни издева телства, от преместване на цели селища от едно място на друго и от много жестоки преследвания.
Всички големи войни са били следвани от силни противовоенни движения. Доказано е, че войните са имали катастрофално значение върху човешкото съществувание, във всяко отношение, политическо, икономическо, со циално или културно. Правени са извънредно много усилия войните да се контролират. Още не е свършила Първата световна война и са създадени миролюбиви организации. Една от по-известните е Лигата за налагане на мир. В периода между Първата и Втората световна война дебатите за контролиране на войните не само продължават, но стават още по-интензивни със започ ването на Втората световна война и със създаването на ООН. Въпреки неимоверно големите усилия от страна на честно мислещите, никакъв контрол на войните не се създаде и трудно ще се създаде. Тези, които започват войните, са същите, които сключват мира. Политиците и държавниците са само техни пионки. Дори и най-информираните хора в света пренебрегват факта, че в момента една скрита и малка на брой капиталистическа организация притежава богатствата на цял свят, светов ната преса и контролира икономически и политически по-голямата част от съществуващите държави.
Войните са капиталистическата реколта според из вестния еврейски професор Вернер Зомбарт.
Историята на войните ни показва, че те са били и са главни причини както за величието, така и за погрома на държавите. С течение на времето и с помощта на непрекъснати завоевания Римската империя присъединява всичките британски острови, по-голяма част от Европа и целия средиземноморски басейн до Персийския залив. През 16-то столетие Англия не е била велика сила. Холандия по това време е много по-богата от нея, а Франция наброява по-голямо население, Испания при тежава много по-силна армия и флот. Англия започва да развива флота си и нейните пирати безпощадно обират испанските колонии и корабите им, натоварени с безценни богатства. През17-то столетие Холандия притежава най-богатата търговска флота в света. По същото това време Англия не остава по-назад и непрекъснатото увеличава колониите си чрез нови завоевания. И Парижки ят договор от 1763 г. официално я признава като коло ниална доминираща европейска сила. След цели две столетия на конфликти и войни с Испания, Холандия и Франция, Великобритания се налага като най-голямата колониална сила в света. В 1763 г. Британската империя започва безогледно да обира света по подобие на Римска та империя. Всички войни, който води през XVIII столетие, допринасят тя да стане най-голямата, най-силната и най-мразената страна в света. След превземането на Тихоокеанските острови тя колонизира Канада, Австралия, Нова Зеландия и източната част на Северна Америка. Така Великобритания става най-голямата империя на света, която включва четвърт от повърхността на земята с повече от една четвърт от населението й. Ненапразно поговорката казва, че върху Великобритания слънцето никога не залязва.
Малко по-късно Великобритания и САЩ стават една двойна световна сила. То е ясно подчертано през юни 1944 г., когато 160 000 войници от Съюзническите сили (ан глийски и американски) дебаркират в Нормандия. Во енните операции се ръководят от фелдмаршал Монтгомери под командването на американския генерал Айзенхауер.
След Втората световна война Англия загубва почти всичките си колонии, които остават да съществуват само като част от Британската общност. Вярно е, че империята загива, но световната англо-американска сила още дейст ва. Омразата, чиято жертва преди това е само Англия, сега се прехвърля и върху САЩ-омразата върви с хората. Те зи, които в миналото се прехвърлят от Франкфурт (Герма ния) в Лондон (Англия), сега са в Щатите, откъдето дър пат конците на света. Омразата не е насочена срещу американския народ, който е като всички останали народи в света. Омразата е срещу тези 300 души, които унищожа ват човечеството.
През 1914 г. започва Първата световна война. Никога в историята не е имало такава страшна война. Тя е тотална. Първата световна война е по-голяма от всички войни водени през целия 2400-годишен период преди 1914 г. Бедствията от 1914 г. ни преследват и днес, защото тези, които предизвикаха войната тогава, днес са още по-могъ щи и всесилни. Днес те притежават не само всички мате риални богатства, но и цялата съвършена техника на све та. Но нека не забравят, че не притежават най-голямата мощ — човека, на когото е необходимо само да се отворят очите и разбере робството си.
Как стана така, че през 1914 г. европейските държави сами си доведоха трагедията? Причините са много: първо Австрия, Германия и Русия мислеха, че войната е необхо дима, за да запазят престижа си. Войната обаче не само че не засилва тези държави, а ги разрушава. В Германия и Русия тя довежда революции, а великата тогава Австро-Унгарска империя раздробява. Вижда се, че тези държави са следвали една убийствена за тях политика. Второ, повечето от държавниците и военните в Европа са били убедени, че войната ще бъде много кратка и последна, така както днес много хора вярват, че ядре ната война може да бъде окончателна и контролира на. Тогавашният прочут германски план «Шлайфен» предвижда за месец и половина германците да сразят Франция. Във всеки случай европейските държавници не могат да спрат това, което са започнали, и техните народи плащат скъпо с кръвта си за погрешните им предвиждания. Какво ще се получи днес, ако т.нар. «ограничена термоядрена война» започне? Цената на тази грешка ще бьде неизмеримо по-голяма. Трето, повечето от тогаваш ните държавници смятат, че този, който започне пръв войната, ще я спечели. И тъй .като повечето от държавите мобилизират своите запаси, започна една надпревара и психическа неувереност. Никой не иска да изчака другия ,желае пръв да нанесе удар. Днес е възможно да се повтори същата грешка от 1914 г. Пред страха проти-никът да започне пръв ядрената война великите сили са в Непрекъснато напрежение и съвсем не е изключено да направят фаталната грешна стъпка и да унищожат света. Ако не можем да се поучим от миналото, то много по-опасно е да го забравим.
Данните, посочени в следващите таблици, са взети от Британската енциклопедия.
В края на Първата световна война президентът на САЩ Уилсън и министър-председателят на Великобри тания Лойд Джордж предлагат създаването на Лигата на народите. Целта на тази организация е да установи мир и международна безопасност. Двамата, предприели тази инициатива, съвсем не са случайни личности по онова време те представляват най-голямата световна сила-англо-американската.
«Лигата на народите», чиято цел е международно коопериране, установяване на мир и международна безо пасност, не може да постигне целта си и да се наложи като авторитетна международна организация. Тя не възпре пятства през 1931 г. Япония да окупира Манджурия; нито войната между Боливия и Парагвай през 1933 г., както и окупирането на Етиопия от Мусолини през 1936 г. На 1 септември 1939 г. със започването на Втората световна война става ясно на всички, че Обществото на народите не е в състояние да изпълнява функциите, за които е съз дадено. Има една друга сила, по-голяма от него, която си върши своето, скрита зад кулисите. Втората световна война създава точно противоположното на това, което по програма трябваше да създаде Обществото на народите. Тази война взе живота на 55 милиона души -39 милиона цивилни и 16 милиона войници.
След Втората световна война на 26 юни 1945 г. в Сан Франциско петдесет държави подписват Устава на Обеди нените нации. Уводната му част започва с мотото: «Ние, хората от Обединените нации, сме решили да предпазим бъдещите поколения от трагедията на войната, която два пъти в разстояние на една генерация е наложила на човечеството неописуеми страдания.»
След подписването на този Устав по-голяма част от хората мислят, че такъв документ никога дотогава не е бил създаван. Дори много от тях очакват обрат в историята на цивилизацията. Уви, след много големи очаквания разочарованията са също толкова големи. Ста на ясно, че хората не са в състояние да наложат мир на земята. Резултатите са нищожни в сравнение с това, което очаквахме през 1945 г.
Истинските пречки за установяване на световен мир са национализмът, скъперничеството, бедността, расизмът и деспотизмът, които се поддържат и подклаждат умишлено от редица заинтересовани среди. Хората остават привър зани към своите управници, защото нямат друг изход.
И до ден днешен продължават да се водят страшни войни. От края на Втората световна война през 1945 г. повече от 25 милиона души са убити в повече от 150 войни. Всеки ден се водят средно около 14 различни войни някъде по света. И непрекъснато расте заплахата от Трета световна война. Само САЩ притежава достатъчно ядрени оръжия, за да унищожи 12 пъти цялото население на земното кълбо.
След Първата световна война настъпва най-големият глад в човешката история. Само в Китай умират 18 000 души дневно. След Втората световна война трагедията е още по-голяма. Недостигът на храна се увеличава и една четвърт от населението в света гладува. По сведения на в. «Ню Йорк Таймс» от 1967 г. на всеки 8,6 секунди някой в слаборазвитите страни умира от разни болести като последица от недохранване. Понастоящем 1 милиард хора си лягат гладни, защото нямат достатъчно храна. Даже и на места, където има храна в изобилие, много хора са тол кова бедни, че не са в състояние да си я купят. После диците от всички тези войни са огромни.
(следва)
През дадени периоди от историята на човечеството, войните са много по-чести и по-продължителни, откол кото през други. Някои държави са били непрекъснато във война, докато други никога не са воювали. Някои пък са воювали повече от други. Това ще рече, че причините за войната трябва да се търсят в обществото, а не в човека, тъй като воюването не е характерна черта на неговата природа. Въпреки това човекът е този, който подготвя войните и ги започва в удобен за него момент. В наше време на войната се гледа като нещо неизбеж но, предопределено, както всъщност е. Защо трябва да се мисли така? Двете най-мощни сили в света - СССР и САЩ, никога не са били във война. Русия показва приятелството си към Щатите през Гражданската война, както и през 1945 г. срещу общия им неприятел. Идеологическите различия между двете системи не са тези, които създават напрегнатата политическа обста новка. Двата народа нямат какво да делят освен знания, култура и напредък за преуспяване и за по-добър живот. Недоверието изкуствено се създава от една заинтересова на страна.Войните започват с първобитното оръжие и стигат до атомната бомба.
Стара индийска поговорка казва: «Голямата риба изяжда малката». В момента и двете риби са големи, равни по сила. Едната не би могла да изяде другата. Но ще се получи нещо, което е необикновено: малката риба да изяде и двете големи. Всичко върви по този начин, ако не се предприеме нещо бързо.
Реки от мастило и планини от хартия са изразходвани от човечеството в желанието му за мир. Историята показва, че най-много войни е водила Русия. През последните седем столетия Русия е била 75% от това време във война: Англия и Франция за същия период-50%.За период от 3360 години от човешката история има само 227 мирни години.
От 1500 г.пр.н.е. до 1860 г. са подписани 8000 мирни договора, които са продължили средно не повече от две години.По една друга статистика за 6000 години история е имало 14 531 войни, което прави 2,6 войни годишно.Повече от 600 милиона жертви са дадени по бойните полета. Само за ХХ-то столетие дадените жертви от военни и цивилни са: 1914-1918 г.-10 милиона, от 1939 г. до 1945 г.-50 милиона, от 1945 г. досега -16 милиона.(Данните са от книгата на Жил Елиот «ХХ-то столетие. Книга на смъртността».) Преценява се, че 10% от цялата смъртност в модерната цивилизация се дължи на войните.
Война в обикновения смисъл на думата означава конфликт между политически групи, увлечени във враж дебност през продължителен период от време.
Психологически е доказано, че човешката природа не може да направи войните неизбежни. Възпитанието в ранна възраст и социалната дисциплина са развили една агресивна тенденция у повечето хора, която се изражда в политическа неприязън.
Политическите последици от войната са имали голямо значение в историята. Войната е била главния инструмент за създаване на държави и империи и в същото време е унищожавала държави и империи. В широк смисъл на думата войните са допринесли за развитието на цивилизацията, която по-късно ги е довеждала до раздробяване и
унищожаване. Обикновено големите войни са били след вани от голяма престъпност, от най-различни издева телства, от преместване на цели селища от едно място на друго и от много жестоки преследвания.
Всички големи войни са били следвани от силни противовоенни движения. Доказано е, че войните са имали катастрофално значение върху човешкото съществувание, във всяко отношение, политическо, икономическо, со циално или културно. Правени са извънредно много усилия войните да се контролират. Още не е свършила Първата световна война и са създадени миролюбиви организации. Една от по-известните е Лигата за налагане на мир. В периода между Първата и Втората световна война дебатите за контролиране на войните не само продължават, но стават още по-интензивни със започ ването на Втората световна война и със създаването на ООН. Въпреки неимоверно големите усилия от страна на честно мислещите, никакъв контрол на войните не се създаде и трудно ще се създаде. Тези, които започват войните, са същите, които сключват мира. Политиците и държавниците са само техни пионки. Дори и най-информираните хора в света пренебрегват факта, че в момента една скрита и малка на брой капиталистическа организация притежава богатствата на цял свят, светов ната преса и контролира икономически и политически по-голямата част от съществуващите държави.
Войните са капиталистическата реколта според из вестния еврейски професор Вернер Зомбарт.
Историята на войните ни показва, че те са били и са главни причини както за величието, така и за погрома на държавите. С течение на времето и с помощта на непрекъснати завоевания Римската империя присъединява всичките британски острови, по-голяма част от Европа и целия средиземноморски басейн до Персийския залив. През 16-то столетие Англия не е била велика сила. Холандия по това време е много по-богата от нея, а Франция наброява по-голямо население, Испания при тежава много по-силна армия и флот. Англия започва да развива флота си и нейните пирати безпощадно обират испанските колонии и корабите им, натоварени с безценни богатства. През17-то столетие Холандия притежава най-богатата търговска флота в света. По същото това време Англия не остава по-назад и непрекъснатото увеличава колониите си чрез нови завоевания. И Парижки ят договор от 1763 г. официално я признава като коло ниална доминираща европейска сила. След цели две столетия на конфликти и войни с Испания, Холандия и Франция, Великобритания се налага като най-голямата колониална сила в света. В 1763 г. Британската империя започва безогледно да обира света по подобие на Римска та империя. Всички войни, който води през XVIII столетие, допринасят тя да стане най-голямата, най-силната и най-мразената страна в света. След превземането на Тихоокеанските острови тя колонизира Канада, Австралия, Нова Зеландия и източната част на Северна Америка. Така Великобритания става най-голямата империя на света, която включва четвърт от повърхността на земята с повече от една четвърт от населението й. Ненапразно поговорката казва, че върху Великобритания слънцето никога не залязва.
Малко по-късно Великобритания и САЩ стават една двойна световна сила. То е ясно подчертано през юни 1944 г., когато 160 000 войници от Съюзническите сили (ан глийски и американски) дебаркират в Нормандия. Во енните операции се ръководят от фелдмаршал Монтгомери под командването на американския генерал Айзенхауер.
След Втората световна война Англия загубва почти всичките си колонии, които остават да съществуват само като част от Британската общност. Вярно е, че империята загива, но световната англо-американска сила още дейст ва. Омразата, чиято жертва преди това е само Англия, сега се прехвърля и върху САЩ-омразата върви с хората. Те зи, които в миналото се прехвърлят от Франкфурт (Герма ния) в Лондон (Англия), сега са в Щатите, откъдето дър пат конците на света. Омразата не е насочена срещу американския народ, който е като всички останали народи в света. Омразата е срещу тези 300 души, които унищожа ват човечеството.
През 1914 г. започва Първата световна война. Никога в историята не е имало такава страшна война. Тя е тотална. Първата световна война е по-голяма от всички войни водени през целия 2400-годишен период преди 1914 г. Бедствията от 1914 г. ни преследват и днес, защото тези, които предизвикаха войната тогава, днес са още по-могъ щи и всесилни. Днес те притежават не само всички мате риални богатства, но и цялата съвършена техника на све та. Но нека не забравят, че не притежават най-голямата мощ — човека, на когото е необходимо само да се отворят очите и разбере робството си.
Как стана така, че през 1914 г. европейските държави сами си доведоха трагедията? Причините са много: първо Австрия, Германия и Русия мислеха, че войната е необхо дима, за да запазят престижа си. Войната обаче не само че не засилва тези държави, а ги разрушава. В Германия и Русия тя довежда революции, а великата тогава Австро-Унгарска империя раздробява. Вижда се, че тези държави са следвали една убийствена за тях политика. Второ, повечето от държавниците и военните в Европа са били убедени, че войната ще бъде много кратка и последна, така както днес много хора вярват, че ядре ната война може да бъде окончателна и контролира на. Тогавашният прочут германски план «Шлайфен» предвижда за месец и половина германците да сразят Франция. Във всеки случай европейските държавници не могат да спрат това, което са започнали, и техните народи плащат скъпо с кръвта си за погрешните им предвиждания. Какво ще се получи днес, ако т.нар. «ограничена термоядрена война» започне? Цената на тази грешка ще бьде неизмеримо по-голяма. Трето, повечето от тогаваш ните държавници смятат, че този, който започне пръв войната, ще я спечели. И тъй .като повечето от държавите мобилизират своите запаси, започна една надпревара и психическа неувереност. Никой не иска да изчака другия ,желае пръв да нанесе удар. Днес е възможно да се повтори същата грешка от 1914 г. Пред страха проти-никът да започне пръв ядрената война великите сили са в Непрекъснато напрежение и съвсем не е изключено да направят фаталната грешна стъпка и да унищожат света. Ако не можем да се поучим от миналото, то много по-опасно е да го забравим.
Данните, посочени в следващите таблици, са взети от Британската енциклопедия.
В края на Първата световна война президентът на САЩ Уилсън и министър-председателят на Великобри тания Лойд Джордж предлагат създаването на Лигата на народите. Целта на тази организация е да установи мир и международна безопасност. Двамата, предприели тази инициатива, съвсем не са случайни личности по онова време те представляват най-голямата световна сила-англо-американската.
«Лигата на народите», чиято цел е международно коопериране, установяване на мир и международна безо пасност, не може да постигне целта си и да се наложи като авторитетна международна организация. Тя не възпре пятства през 1931 г. Япония да окупира Манджурия; нито войната между Боливия и Парагвай през 1933 г., както и окупирането на Етиопия от Мусолини през 1936 г. На 1 септември 1939 г. със започването на Втората световна война става ясно на всички, че Обществото на народите не е в състояние да изпълнява функциите, за които е съз дадено. Има една друга сила, по-голяма от него, която си върши своето, скрита зад кулисите. Втората световна война създава точно противоположното на това, което по програма трябваше да създаде Обществото на народите. Тази война взе живота на 55 милиона души -39 милиона цивилни и 16 милиона войници.
След Втората световна война на 26 юни 1945 г. в Сан Франциско петдесет държави подписват Устава на Обеди нените нации. Уводната му част започва с мотото: «Ние, хората от Обединените нации, сме решили да предпазим бъдещите поколения от трагедията на войната, която два пъти в разстояние на една генерация е наложила на човечеството неописуеми страдания.»
След подписването на този Устав по-голяма част от хората мислят, че такъв документ никога дотогава не е бил създаван. Дори много от тях очакват обрат в историята на цивилизацията. Уви, след много големи очаквания разочарованията са също толкова големи. Ста на ясно, че хората не са в състояние да наложат мир на земята. Резултатите са нищожни в сравнение с това, което очаквахме през 1945 г.
Истинските пречки за установяване на световен мир са национализмът, скъперничеството, бедността, расизмът и деспотизмът, които се поддържат и подклаждат умишлено от редица заинтересовани среди. Хората остават привър зани към своите управници, защото нямат друг изход.
И до ден днешен продължават да се водят страшни войни. От края на Втората световна война през 1945 г. повече от 25 милиона души са убити в повече от 150 войни. Всеки ден се водят средно около 14 различни войни някъде по света. И непрекъснато расте заплахата от Трета световна война. Само САЩ притежава достатъчно ядрени оръжия, за да унищожи 12 пъти цялото население на земното кълбо.
След Първата световна война настъпва най-големият глад в човешката история. Само в Китай умират 18 000 души дневно. След Втората световна война трагедията е още по-голяма. Недостигът на храна се увеличава и една четвърт от населението в света гладува. По сведения на в. «Ню Йорк Таймс» от 1967 г. на всеки 8,6 секунди някой в слаборазвитите страни умира от разни болести като последица от недохранване. Понастоящем 1 милиард хора си лягат гладни, защото нямат достатъчно храна. Даже и на места, където има храна в изобилие, много хора са тол кова бедни, че не са в състояние да си я купят. После диците от всички тези войни са огромни.
(следва)
Перспективна музикантка губи разума си в...
Войните като пряко следствие на монетарн...
Войните като пряко следствие на монетарн...
Войните като пряко следствие на монетарн...
Войните като пряко следствие на монетарн...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
