Постинг
24.08.2010 10:07 -
Войните като пряко следствие на монетарната система - продължение
Част втора
Вследствие безпощадното използване на подземните богатства, като въглищата и специално петрола, земе тресенията се увеличават неимоверно много. До Първата световна война за период от хиляда години е имало само 24 земетресения, придружени с 1 973 000 жертви. А оттогава досега само за около 70 години — 45 големи земетресения с повече от 1 750 000 жертви. Това е последица от надпреварата на държавите да се снабдят с повече енергия — петрол, както и на тези, които притежават петролни залежи — да натрупат повече бо гатства.
Смъртта също така нараства извънредно много, вследствие на разпространилите се най-различни болести. След Първата световна война от испанската треска са загинали повече от 20 милиона души. С увеличаващото се напрежение и несигурност в света нараства неимоверно много и човешкият стрес. Милиони умират годишно от сърдечни удари и от ракови заболявания. Психическите заболявания бързо се увеличават. В Щатите повечето от участниците във Виетнамската война са под непрекъснато напрежение. Азия, Африка и Латинска Америка не могат да се спасят от маларията и от много други нови болести. Венерическите болести се разпространяват със заплашителни размери. Пък и най-новата болест СПИН съвсем сериозно плаши целия свят.
Използването на опиати като морфин, кокаин, марихуана и още много други с всеки изминат ден взема катастрофални размери и предизвиква не само здравни, но и криминални проблеми. Престъпността в цял се е увеличила и расте непрекъснато. Само в САЩ но всяка секунда се извършва по едно престъпление.На много места човек не се чувства сигурен нито на улицата, нито у дома си. Голямата част от къщите са свързани със специални електронни системи, които при отваряне на външната врата от чужд човек алармират направо полицията.След първата атомна експлозия ученият Харолд С. Ури каза: «Отсега нататък ние ще се храним със страх, ще спим със страх, ще живеем със страх и ще умрем със страх.» Това и стана — страхуваме не само от надвисналата над нас ядрена заплаха, но и от ежедневието: престъпност, замърсяване, болести, инфлации, парични реформи, несигурност и въобще неща, които заплашват надеждността и ритъма на нашия живот.
Въздухът, който дишаме, водата, която пием и земята, от която добиваме нашата храна, са също сериозно замърсени.
Където и да погледнем днес, виждаме само алчност и желание за по-голяма експлоатация. Много хора са способни да направят всичко за пари, да откраднат или да убият за пари стана нещо обикновено. Парите за тях са «техния Бог».
Втората световна война, както споменавам и по-горе, е извънредно смъртоносна. Британската «Енциклопедия » от 1954 г. дава поразителни данни за държавите, участвували в тази война—убитите войници по отношение на населе нието е: САЩ са загубили 1 войник на 500 жители; Китай 1 войник на 200 души; Франция — 1 войник на 200 души; Великобритания — 2 войника на 150 души; Япония— 1 войник на 46 души; Германия — 1 войник на 25 души; Съветският съюз — 1 войник на 22 души. Като имаме предвид, че в много случаи цивилното население е било засегнато много повече от военните, ясно личи, че нито Обществото на народите, нито Обединените нации успяха да подсигурят истински мир. Днес, след малко повече от 50 години, като се върнем обратно към станалите събития преди и през Втората световна война, идваме до заключението, че с малко по-големи усилия и желание войната можеше да бъде спряна още в зародиша й през 1941 г. Германия не беше в състояние да води война на два фронта и го съзнаваше много добре. Хитлер познаваше много добре историческите последици от Първата световна война и не искаше да повтори същите грешки. Изправен пред опасността от втори фронт, през 1941 г. в Англия той се опита с изпращането на Рудолф Хес да сключи мир със западните сили. Чърчил и Рузвелт, които изцяло служеха на Капитала, предпочетоха да водят политиката на 300-те души пред интересите на собствените си държави. Какво ще си помислят европейските държави, ако знаеха, че войната можеше да се избегне, както и милионите жертви? Преди да се спра на Хирошима, съвсем справедливо ще бъде да спомена един друг холокост — Дрезден.
Обявен за открит град през 1945 г., той наброява около 600 000 жители, предимно бежанци, дошли за по-голяма сиурност да се приютят временно в открития град. Там по това време е имало английски и американски военнопленнически лагери, както и много работници от Франция и от други европейски страни. А най-важното е, че Дрезден се славил като град на изкуството и дори го наричали «Флоренцията на Елба». Градът е напълно незащитен. Не е имало никаква противовъздушна отбрана. Всичко това е било много добре известно на англичани и американци, които още от 1929 г. са събирали сведения за военно въздушни обекти.
(следва)
Вследствие безпощадното използване на подземните богатства, като въглищата и специално петрола, земе тресенията се увеличават неимоверно много. До Първата световна война за период от хиляда години е имало само 24 земетресения, придружени с 1 973 000 жертви. А оттогава досега само за около 70 години — 45 големи земетресения с повече от 1 750 000 жертви. Това е последица от надпреварата на държавите да се снабдят с повече енергия — петрол, както и на тези, които притежават петролни залежи — да натрупат повече бо гатства.
Смъртта също така нараства извънредно много, вследствие на разпространилите се най-различни болести. След Първата световна война от испанската треска са загинали повече от 20 милиона души. С увеличаващото се напрежение и несигурност в света нараства неимоверно много и човешкият стрес. Милиони умират годишно от сърдечни удари и от ракови заболявания. Психическите заболявания бързо се увеличават. В Щатите повечето от участниците във Виетнамската война са под непрекъснато напрежение. Азия, Африка и Латинска Америка не могат да се спасят от маларията и от много други нови болести. Венерическите болести се разпространяват със заплашителни размери. Пък и най-новата болест СПИН съвсем сериозно плаши целия свят.
Използването на опиати като морфин, кокаин, марихуана и още много други с всеки изминат ден взема катастрофални размери и предизвиква не само здравни, но и криминални проблеми. Престъпността в цял се е увеличила и расте непрекъснато. Само в САЩ но всяка секунда се извършва по едно престъпление.На много места човек не се чувства сигурен нито на улицата, нито у дома си. Голямата част от къщите са свързани със специални електронни системи, които при отваряне на външната врата от чужд човек алармират направо полицията.След първата атомна експлозия ученият Харолд С. Ури каза: «Отсега нататък ние ще се храним със страх, ще спим със страх, ще живеем със страх и ще умрем със страх.» Това и стана — страхуваме не само от надвисналата над нас ядрена заплаха, но и от ежедневието: престъпност, замърсяване, болести, инфлации, парични реформи, несигурност и въобще неща, които заплашват надеждността и ритъма на нашия живот.
Въздухът, който дишаме, водата, която пием и земята, от която добиваме нашата храна, са също сериозно замърсени.
Където и да погледнем днес, виждаме само алчност и желание за по-голяма експлоатация. Много хора са способни да направят всичко за пари, да откраднат или да убият за пари стана нещо обикновено. Парите за тях са «техния Бог».
Втората световна война, както споменавам и по-горе, е извънредно смъртоносна. Британската «Енциклопедия » от 1954 г. дава поразителни данни за държавите, участвували в тази война—убитите войници по отношение на населе нието е: САЩ са загубили 1 войник на 500 жители; Китай 1 войник на 200 души; Франция — 1 войник на 200 души; Великобритания — 2 войника на 150 души; Япония— 1 войник на 46 души; Германия — 1 войник на 25 души; Съветският съюз — 1 войник на 22 души. Като имаме предвид, че в много случаи цивилното население е било засегнато много повече от военните, ясно личи, че нито Обществото на народите, нито Обединените нации успяха да подсигурят истински мир. Днес, след малко повече от 50 години, като се върнем обратно към станалите събития преди и през Втората световна война, идваме до заключението, че с малко по-големи усилия и желание войната можеше да бъде спряна още в зародиша й през 1941 г. Германия не беше в състояние да води война на два фронта и го съзнаваше много добре. Хитлер познаваше много добре историческите последици от Първата световна война и не искаше да повтори същите грешки. Изправен пред опасността от втори фронт, през 1941 г. в Англия той се опита с изпращането на Рудолф Хес да сключи мир със западните сили. Чърчил и Рузвелт, които изцяло служеха на Капитала, предпочетоха да водят политиката на 300-те души пред интересите на собствените си държави. Какво ще си помислят европейските държави, ако знаеха, че войната можеше да се избегне, както и милионите жертви? Преди да се спра на Хирошима, съвсем справедливо ще бъде да спомена един друг холокост — Дрезден.
Обявен за открит град през 1945 г., той наброява около 600 000 жители, предимно бежанци, дошли за по-голяма сиурност да се приютят временно в открития град. Там по това време е имало английски и американски военнопленнически лагери, както и много работници от Франция и от други европейски страни. А най-важното е, че Дрезден се славил като град на изкуството и дори го наричали «Флоренцията на Елба». Градът е напълно незащитен. Не е имало никаква противовъздушна отбрана. Всичко това е било много добре известно на англичани и американци, които още от 1929 г. са събирали сведения за военно въздушни обекти.
(следва)
Перспективна музикантка губи разума си в...
Войните като пряко следствие на монетарн...
Войните като пряко следствие на монетарн...
Войните като пряко следствие на монетарн...
Войните като пряко следствие на монетарн...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
