Постинг
24.08.2010 11:17 -
Войните като пряко следствие на монетарната система - продължение
Автор: alexmunro
Категория: Политика
Прочетен: 955 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 24.08.2010 11:20
Прочетен: 955 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 24.08.2010 11:20
Трета част
През януари 1945 г. на англо-американците, както и на цял свят, става ясно, че войната е вече решена в полза на съюзниците, и че няма да продължи повече от седмици или най-много няколко месеца. Цял свят си задава въпроса защо на 13 февруари 1945 г. англичани и американци извършиха едно унищожително нападение на Дрезден, последвано от многобройни разрушителни нападения над беззащитното цивилно население. В тези нападения вземат участие 9000—10 000 бомбардировачи и изтребители. Стотици хиляди фосфорни и други бомби са пуснати над невинното население в различни градове на Европа.Ннколко часа след първото нападение на Дрезден следва второ въздушно нападение от 1200бомбардировача-крепости.Десетки хиляди хора, оцелели от първата бомбардировка, сега стават жертва на втората. Същият ден преди
обяд една трета вълна от 1350 бомбардировачи и избители доизтребват всичко, което още не е унищо жено. Докато бомбардировачите унищожават покрайни те на града, изтребителите с картечен огън лудо гонят
из улиците и площадите жените и децата, дори и кучетата.
Тактиката на това нападение е ясна: да се унищожи колкото е възможно повече цивилно население. Трудно е да се определи точната бройка на жертвите, тъй като е имало много пришълци от други градове. Но с положителност се твърди, че жертвите надминават 300 000 — една малка бройка в сравнение с няколко милиона невинно цивилно население, избито без каквато и да е военна причина. Това става независимо от факта, че англичаните и американците са подписали всички предишни съглаше ния, които покровителстват цивилното население: в Хага— 1907 г. и Женевската конвенция от 1925 г. Повечето от пострадалите цивилни са жени, деца, военнопленници, чуждестранни работници и всички видове животни.
През 1943 г. в Казабланка Чърчил и Рузвелт решават на всяка цена да сломят морално германския народ. Какво търсят тогава в окупираните европейски страни и кой им дава моралното право да бомбардират детски училища и болници? Показателен е случаят в Копенхаген, където унищожават едно училище с всички деца в него, докато германски, френски, италиански и белгийски индустриални центрове остават почти непокътнати. През 1944 г., когато въздушните нападения над индустриални центрове и заво ди достигат кулминационната си точка (според англо-американски сведения), германската военна продукция е с рекордни постижения спрямо началото на войната.
За тези, които виждат събитията не само така, както им се представят, а каквито са в действителност, става ясно защо големите заводи, дори и тези, които произвеждат оръжия и военни материали, почти не са засегна ти. Това е защото Капиталът е един и всички заводи на двете воюващи страни принадлежат на една добре замас кирана сила, която се движи от скрита ръка.
Ялтенските документи разкриват, че руснаците са поискали от англо-американците да спрат бомбардиров ките над германските градове и да бомбардират само по установена линия. Такова споразумение обаче не е било постигнато и Чърчил и други продължават криминалните и масови убийства. Преди въздушното нападение на Дрезден на екипажите на бомбардировачите е казано, че с това въздушно нападение те ще ликвидират важно командване на Гестапо, муниционни складове, заводи за производство на отровни газове и железопътната линия. Малко след свършването на войната много от пилотите, взели участие в бомбардировките на Дрезден, посещават града, за да се преклонят пред стотиците хиляди жертви. За свое ГОЛЯМО учудване установяват, че в града не е имало никакво главно командване на Гестапо, никакъв завод за отровни газове и железопътната линия е била почти незасегната. Още веднъж — какво ще рече това? Всичко е било много добре запланувано, дори унищожението на невинни жени и деца.
(следва)
През януари 1945 г. на англо-американците, както и на цял свят, става ясно, че войната е вече решена в полза на съюзниците, и че няма да продължи повече от седмици или най-много няколко месеца. Цял свят си задава въпроса защо на 13 февруари 1945 г. англичани и американци извършиха едно унищожително нападение на Дрезден, последвано от многобройни разрушителни нападения над беззащитното цивилно население. В тези нападения вземат участие 9000—10 000 бомбардировачи и изтребители. Стотици хиляди фосфорни и други бомби са пуснати над невинното население в различни градове на Европа.Ннколко часа след първото нападение на Дрезден следва второ въздушно нападение от 1200бомбардировача-крепости.Десетки хиляди хора, оцелели от първата бомбардировка, сега стават жертва на втората. Същият ден преди
обяд една трета вълна от 1350 бомбардировачи и избители доизтребват всичко, което още не е унищо жено. Докато бомбардировачите унищожават покрайни те на града, изтребителите с картечен огън лудо гонят
из улиците и площадите жените и децата, дори и кучетата.
Тактиката на това нападение е ясна: да се унищожи колкото е възможно повече цивилно население. Трудно е да се определи точната бройка на жертвите, тъй като е имало много пришълци от други градове. Но с положителност се твърди, че жертвите надминават 300 000 — една малка бройка в сравнение с няколко милиона невинно цивилно население, избито без каквато и да е военна причина. Това става независимо от факта, че англичаните и американците са подписали всички предишни съглаше ния, които покровителстват цивилното население: в Хага— 1907 г. и Женевската конвенция от 1925 г. Повечето от пострадалите цивилни са жени, деца, военнопленници, чуждестранни работници и всички видове животни.
През 1943 г. в Казабланка Чърчил и Рузвелт решават на всяка цена да сломят морално германския народ. Какво търсят тогава в окупираните европейски страни и кой им дава моралното право да бомбардират детски училища и болници? Показателен е случаят в Копенхаген, където унищожават едно училище с всички деца в него, докато германски, френски, италиански и белгийски индустриални центрове остават почти непокътнати. През 1944 г., когато въздушните нападения над индустриални центрове и заво ди достигат кулминационната си точка (според англо-американски сведения), германската военна продукция е с рекордни постижения спрямо началото на войната.
За тези, които виждат събитията не само така, както им се представят, а каквито са в действителност, става ясно защо големите заводи, дори и тези, които произвеждат оръжия и военни материали, почти не са засегна ти. Това е защото Капиталът е един и всички заводи на двете воюващи страни принадлежат на една добре замас кирана сила, която се движи от скрита ръка.
Ялтенските документи разкриват, че руснаците са поискали от англо-американците да спрат бомбардиров ките над германските градове и да бомбардират само по установена линия. Такова споразумение обаче не е било постигнато и Чърчил и други продължават криминалните и масови убийства. Преди въздушното нападение на Дрезден на екипажите на бомбардировачите е казано, че с това въздушно нападение те ще ликвидират важно командване на Гестапо, муниционни складове, заводи за производство на отровни газове и железопътната линия. Малко след свършването на войната много от пилотите, взели участие в бомбардировките на Дрезден, посещават града, за да се преклонят пред стотиците хиляди жертви. За свое ГОЛЯМО учудване установяват, че в града не е имало никакво главно командване на Гестапо, никакъв завод за отровни газове и железопътната линия е била почти незасегната. Още веднъж — какво ще рече това? Всичко е било много добре запланувано, дори унищожението на невинни жени и деца.
(следва)
Перспективна музикантка губи разума си в...
Войните като пряко следствие на монетарн...
Войните като пряко следствие на монетарн...
Войните като пряко следствие на монетарн...
Войните като пряко следствие на монетарн...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
