Постинг
25.08.2010 21:25 -
Банки и банкери - Четвърта част
Щатите са имали златно покритие на парите си до април 1933 г., когато президентът Рузвелт нарежда всички американци да предадат собственото си злато и златни монети на Федералния резерв, който ги заплаща с книжни банкноти. Законът за непредадено злато на банките е предвиждал 10 хиляди долара глоба и десет години затвор. След като по-голямата част от златото е прибрана, през същата година президентът Рузвелт девалвира долара, заявявайки, че държавата трябва да закупи същото злато от Федералния резерв на по-високи цени. Това ще рече, че банкнотите, които хората току-що са получили, са вече обезценени с около 30%, а така нареченият «Федерален резерв» с помощта на президента само за пет месеца ще спечели огромни суми. Същото е и със среброто. Рузвелт удвоява стойността му и неговият помощник и пръв приятел Бернард Барух, който контролира 1/3 от световното снабдяване със сребро, се възползва богато от тази услуга на президента. Мотивът е да се подпомогнат сребърните мини в Америка.
Председателят на банковия комитет в Конгреса Луис Мак Фаден официално обвинява изземането на златото като акция, специално подготвена в полза на международните банки. Тъй като конгресменът е бил достатъчно авторитетен и силен да унищожи тази сделка, след два несполучливи опита за убийство в деня на дебатите в Конгреса той пада на катедрата и умира, предполага се от отравяне.
Не е за предпочитане да се инвестира в злато, тъй като държавата винаги може да го вземе по напълно законен път. В САЩ, както и в много други държави, съществува закон, който дава право на държавата в случай на нужда да събира златото на гражданите.
Държавата има силата също така да предизвиква свръхинфлация, като пусне в обръщение извънредно много книжни пари. Такъв е случаят в Германия след Първата световна война. Напечатвайки огромно количество банкноти, Германия унищожава стойността на марката. Главната причина за това са наложените им репарации от Версайския договор—269 милиарда златни марки, които е следвало да бъдат платени с четиридесет и две годишни вноски.
През 1923 г. Райхсбанк пуска в обръщение 93 квинтилиона книжни марки. Това предизвиква астрономическото повишаване на цените на пазара: едно яйце достига 80 милиарда марки, а един килограм картофи — 100 милиарда марки.
Тази страшна инфлация довежда и Хитлер на власт. Народът, изпаднал в много тежко положение, търси някакво спасение. Хитлер, един от кандидатите за властта, обещава, че ще спре веднага инфлацията и че ще се справи с репарациите, наложени от Версайския договор.
Свръхинфлацията в Германия почти е унищожила средната класа, която е болшинството. Тя именно подкрепя Хитлеровото идване на власт най-вече заради неговите обещания.
В началото на нашето столетие американският работник плаща много малки данъци и живее почти без задължения. В момента данъците и задълженията му са около три-четвърти от дохода. Когато се говори за американците и хората от западните страни, въображението е голямо. Такова беше и моето, такова е и на повечето живеещи в източните страни. Действителността обаче е друга и то много по-печална. Всеки се бори за извънредни работни часове. Децата още от ранна възраст работят като вестникоразпространители или в земеделските ферми. Учениците и студентите работят и се издържат сами. Не срещнах американец, който да не е длъжник, било за колата си, за къщата си или на кредитните си карти. Всичко това се дължи на настоящата заемно-парична система. Какво всъщност представлява тази система?
(следва)
Председателят на банковия комитет в Конгреса Луис Мак Фаден официално обвинява изземането на златото като акция, специално подготвена в полза на международните банки. Тъй като конгресменът е бил достатъчно авторитетен и силен да унищожи тази сделка, след два несполучливи опита за убийство в деня на дебатите в Конгреса той пада на катедрата и умира, предполага се от отравяне.
Не е за предпочитане да се инвестира в злато, тъй като държавата винаги може да го вземе по напълно законен път. В САЩ, както и в много други държави, съществува закон, който дава право на държавата в случай на нужда да събира златото на гражданите.
Държавата има силата също така да предизвиква свръхинфлация, като пусне в обръщение извънредно много книжни пари. Такъв е случаят в Германия след Първата световна война. Напечатвайки огромно количество банкноти, Германия унищожава стойността на марката. Главната причина за това са наложените им репарации от Версайския договор—269 милиарда златни марки, които е следвало да бъдат платени с четиридесет и две годишни вноски.
През 1923 г. Райхсбанк пуска в обръщение 93 квинтилиона книжни марки. Това предизвиква астрономическото повишаване на цените на пазара: едно яйце достига 80 милиарда марки, а един килограм картофи — 100 милиарда марки.
Тази страшна инфлация довежда и Хитлер на власт. Народът, изпаднал в много тежко положение, търси някакво спасение. Хитлер, един от кандидатите за властта, обещава, че ще спре веднага инфлацията и че ще се справи с репарациите, наложени от Версайския договор.
Свръхинфлацията в Германия почти е унищожила средната класа, която е болшинството. Тя именно подкрепя Хитлеровото идване на власт най-вече заради неговите обещания.
В началото на нашето столетие американският работник плаща много малки данъци и живее почти без задължения. В момента данъците и задълженията му са около три-четвърти от дохода. Когато се говори за американците и хората от западните страни, въображението е голямо. Такова беше и моето, такова е и на повечето живеещи в източните страни. Действителността обаче е друга и то много по-печална. Всеки се бори за извънредни работни часове. Децата още от ранна възраст работят като вестникоразпространители или в земеделските ферми. Учениците и студентите работят и се издържат сами. Не срещнах американец, който да не е длъжник, било за колата си, за къщата си или на кредитните си карти. Всичко това се дължи на настоящата заемно-парична система. Какво всъщност представлява тази система?
(следва)
Няма коментари
