Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.11.2010 10:03 - СЪВЕТ ЗА ЧУЖДЕСТРАННИ ВРЪЗКИ
Автор: alexmunro Категория: Политика   
Прочетен: 2270 Коментари: 0 Гласове:
8


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

  Основан е през 1921 г. от полковник Едуард Хаус, най-добрият приятел, съветник и злият гений на президента Уилсън. Целта на тази организация е да подготви едно „Световно управление". Скритите и неофициални фигури и организатори на този свят са: старият Джон Рокфелер, Пол Вартбург и Якоб Шиф, същите, които измислят и налагат на Федералния резерв на САЩ и данъка „общ доход". В първите шест години от своето съществуване Съветът за чуждестранни връзки не можа да се развие и живя в латентно състояние. След 1927 г. Рокфелер започва усиленото му материално подпомагане чрез многоброй-ните си фондации. През 1929 г. той подарява на съвета един имот на 62-ра улица в Ню Йорк, където и досега се помещава Главната квартира на Съвета за чуждестранни връзки (клон от невидимото управление), което и до днес е фронт на международните банкери. Други международни организации от рода на Съвета за чуждестранни връзки са Кралският институт за международни въпроси в Англия, Институтът за международни връзки — Белгия, Датското чуждестранно политическо общество, Австралийският институт за международни работи и много още представи-телства в Индия, Италия, Франция, Югославия, Гърция и Турция. Всички тези организации носят различни имена, но по съдържание са едни и същи. Всички те са креатура на „Невидимата сила" и имат за цел да работят за идеите й в различните държави. На тайните си конференции те решават съдбата на отделните страни, без да допускат присъствието на гражданите им и пресата.
Точка първа от правилника за вътрешния ред на Съвета за чуждестранни връзки гласи: всякакви разисквания и обсъждания на разните групи в организацията са тайни и поверителни и членове, които ги направят достояние на други, подлежат на изключване от организацията. Единствената цел на Съвета за чуждестранни връзки е световна диктатура. Често го наричат „училище за държавници" и това е самата истина, тъй като неговите членове се упражняват години наред в най-различни насоки: финансови, политически, международни и социални. На социалната сфера се набляга най-много, тъй като чрез нея се решава най-важната задача: да се подготвят хората за подчинение и робство. Почти всички президенти и ръководители на държавите са неофициално задължени да попълнят върховете на администрацията си с членове на Съвета за чуждестранни връзки или посестримата им — Трилатералната комисия. Никсън в обкръжението си имаше повече от 100 души членове на Съвета, докато политиците от администрацията на Картър без изключение бяха членове на Трилатералната комисия. През 1949 г. Ален Дълъс е председател на Съвета за чуждестранни връзки и същевременно директор на ЦРУ. По време на Корейската война, на 9 декември 1950 г. чикагският вестник „Чикаго Трибюн" публикува едно обвинение срещу Съвета, което и до днес е в сила: „Членовете на Съвета са хора с много голямо влияние в обществото. Те използват силата на своето богатство, престижа на социалните си постове и образованието, за да водят родината си към банкрутиране и военни разгроми. Те трябва да гледат ръцете си. По тях има кръв — засъхналата кръв от миналата война и прясната кръв от настоящата."  От години насам душата на Съвета и неин главен директор е Давид Рокфелер — нещо съвсем естествено, тъй като това е организация на фамилията Рокфелерови. От 1939 г. и до днес американското Външно мини-стерство е в ръцете на Съвета за чуждестранни връзки. Почти всички от администрацията му са членове на тази организация. Характерен момент настъпва през 1954 г. в Сан Франциско, когато 40-членна американска делегация написва Хартата на Обединените нации. Повечето от членовете на делегацията са членове на Съвета за чуждестранни връзки и най-важните принципи в Хартата напълно отразяват неговите идеи и цели. Джон Д. Рокфелер монополизира бензиновата инду-стрия, като сломи своите съперници отвътре, поставяйки в техните предприятия и канцеларии свои хора. Неговите наследници — днешните Рокфелерови, процедират още по-арогантно, прилагайки същите прийоми, но в международен мащаб. Чрез Съвета за чуждестранни връзки и Трилатералната комисия те навлизат не само в американския политически, икономически и социален живот, но и във вътрешните дела на всяка друга държава в света. Без значение коя партия е на власт, хората на Съвета държат ключовите позиции, включително и в социалис-тическите страни, където обикновено начело стои техен човек. Горбачов все още не се е справил със своята „перестройка", а те вече го подкопават и му подготвят заместник, който да им служи по-всеотдайно. Макар и много малко, имало е и още има държави и управляващи, които големият капитал не е могъл, да купи и да подчини. За съжаление те са много малко и са принудени да си служат с драконовски и нечовешки мерки, защищавайки се от експлоататорската тирания на няколко династии. Наказанието за такава държава е пълна икономическа и политическа изолация, която неминуемо, рано или късно я поставя на колене. Не се изключват и военни действия, какъвто беше случаят с Либия. В CAЩ влиянието на Рокфелер датира отпреди 100 години с избирането на Уйлям Маккинли за президент, а по-късно с Франклин Рузвелт, както и всички следващи президенти до днес, в правителствата на които ключовите позиции — министри на външните работи, на войната, търговията, просветата, главният прокурор, ЦРУ и др. — са били и са членове на Съвета за чуждестранни връзки, което ще рече хора на Рокфелер. Джон Фостър Дълас, братовчед на Рокфелер, е министър на външните работи в правителството на Айзенхауер и заема високи дипломатически постове в управлението на Уилсън, Рузвелт и Труман, участва в Парижката конференция след Първата световна война, член е на Репарационната комисия. След Втората световна война участва в комисията по съставянето на Хартата на ООН. Министър на външните работи в администрацията на президента Кенеди е Дин Ръск. Кенеди дори не го е познавал, когато го е назначил на този висок и отговорен пост. По времето на Джонсън всички най-високи постове в кабинета му са били окупирани от членове на Съвета за чуждестранни връзки. В правителството на Никсън влизат 118 членове на Съвета за чуждестранни връзки, включи-телно и вицепрезидентът Спиро Егню — председател на комитета за избиране на Рокфелер за президент на САЩ. Главният прокурор Митчел преди това е бил адвокат на Нелсън Рокфелер. Хенри Кисинджър — министър на външните работи при Никсън и Форд, е известен като член на Съвета за чуждестранни връзки и Трилатералната комисия. Работил е и официално още е в системата на Рокфелерови. Външните министерства и ЦРУ са били и още са техни. Външното министерство — за да поддържа външната политика на Рокфелер, а ЦРУ, да я налага насилствено чрез преврати и размирици. Съветът за чуждестранни връзки е американският филиал на едно общество, произлизащо от Англия, което вярва и пропагандира, че националните граници между държавите трябва да бъдат премахнати и да се установи едно световно управление.  

 



Тагове:   съвет,


Гласувай:
8
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: alexmunro
Категория: Други
Прочетен: 475524
Постинги: 136
Коментари: 234
Гласове: 1195
Архив
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930