Постинг
12.12.2010 23:01 -
Династията Ротшилд.Трета част.
Династията Ротшилд започва с петимата синове на Майер Амшел. Натан Ротшилд е най-недодяланият и безскрупулен от всички братя. За него единственият ръководен фактор е династичната логика. Има рядък експлоатативен ум и упорство за успех. За него Дизраели казва: „Той беше господарят и учителят на световните борси и следователно господарят и учителят на всичко останало". Успехите му се дължат главно на секретността и упоритостта, с които е работил. Това е бил и е най-важният принцип на управлението и успеха на всички Ротшилдови до днес.
Веднъж един, който му лъскал обувките, го попитал защо неговият бакшиш е по-малък от този на сина му? Той му отговорил: „Бащата на момчето е милионер. Моят не е." При друг случай, когато един търговец му предложил хубава картина, Натан му казал: „Дай ми картина за 30 лири стерлинги. Не ме интересува коя. Довиждане."
Понякога е проявявал и арогантност, присъща на всесилните и всевластните. Така например на един бал на Уелингтонския херцог, един друг херцог наречен Монморанси говорел с възторг за своите предшественици. „Значи Вие сте първият християнски барон — се произнесъл Натан пред всички на висок глас — аз пък съм първият еврейски барон, което е по-интересно, но не парадирам с това."
След смъртта на Натан по решение на четиримата останали братя фамилният скиптър бил даден на барон Джеймс (най-малкият от петимата братя) със седалище в Париж. За разлика от най-големия брат Натан, славата на Джейм се е носела в най-известните френски салони. Винаги изискано облечен, червенокосият младеж извънредно бързо и неусетно навлиза в най-изисканите кръгове на Париж. На 29-годишна възраст става генерален консул на Австрийската империя в Париж. Закупува един от най-красивите палати на Париж „Палата Фуше", оженва се за племенницата си Бети, дъщеря на брат му Соломон от Виена, за която Хайнрих Хайне написва поемата „Ангелът". За много кратко време близки приятели му стават Росини, Хайне, Оноре дьо Балзак, Жорж Санд, Делакроа. Взима участие в свалянето и качването на всички френски крале след Наполеон. Ето една интересна случка.
Известният художник Делакроа му предлага да го нарисува като просяк и Джеймс приема. На другата сутрин отива преоблечен в просяшка дреха и звъни в студиото на Делакроа. Отваря един от учениците му и като вижда жалкия просяк, му пъха един франк в ръката и го изгонва. На другия ден един прислужник, облечен в ливрея, предава на ученика следното писмо: „Драги господине, ще намерите в плика единия франк, който ми дадохте на вратата на студиото на господин Делакроа, с лихвата му от десет хиляди франка. Може да осребрите чека в моята банка, когато пожелаете. Джеймс де Ротшилд."
Хайне много често посещава Джеймс Ротшилд в неговия кабинет и с интерес наблюдава посетителите му и тяхното сервиличество, за което този велик поет и сатирик заключава: „Тук ние виждаме колко е малък човекът и колко е велик Бог".
Джеймс Ротшилд финансира Бурбоните през испанската цивилна война — 1820 г., за което получава високото отличие „Почетния Орден на легиона". През 1830 г. владетелят Карл X се сгромолясва и на власт идва Луи Филип. За всеобща изненада той се оказва много близък приятел на Ротшилд, който веднага става финансов съветник на новия крал и братята получават монопол върху държавните заеми.
1848 г., 24 февруари, кралят напуска Париж и избягва. Тълпата започва да руши царските дворци и да пали вилите на богаташите. Джеймс дава 250"000 франка на вътрешния министър на революцията „за патриотични цели". Още на другия ден след бягството на неговия приятел краля, Джеймс пише писмо до Временното правителство, което същевременно го публикува в пресата. Той, Джеймс Ротшилд, предлага да даде 50"000 франка на ранените в уличните боеве. И като някой магьосник се измъква от неблагоприятното положение и само след няколко седмици е пак на върха. Дори и най-фанатичните републиканци заключават, че той е един от най-необходимите за Републиката. Неговите богатства по това време надминават 600 милиона франка.
Соломон Ротшилд (1774—1955) попада по това време в антисемитска Австрия, където на евреите не е разрешено да притежават имоти, да практикуват право, да бъдат съдии, учители, да се занимават с политика или да участват в управлението. Въпреки всички тези ограничения след време по подобие на брат си той успява чрез най-различни финансови маневри и трикове да спечели приятели като диктатора Метерних и дори самия император. За разлика от другите си братя той преуспява в Австрия до голяма степен благодарение на дипломацията си. Условията, при които започва, са много по-тежки, отколкото на неговите братя. Най-напред наема една хотелска стая, тъй като, както казах по-горе, не може да притежава имот. След това наема още стаи, цял етаж и малко по-късно — хотел. Най-напред започва със своя собствена фирма. Докато управниците се съвземат, отпуска на австрийската държава заем от 55 милиона гулдена, такъв, какъвто никога преди това не е бил получаван. Не след дълго той пуска облигации за 35 милиона гулдена. Всички, които са купили от тях, спечелват, а най-много — Соломон. През 1825 г. с много сложни финансови маневри той финансира Мария Луиза, съпруга на заточения Наполеон и дъщеря на австрийския император. Двете деца на Наполеон от Мария Луиза поради бързо развиващите се събития, не са били официално регистрирани като негови. Дядото, австрийският император, поема тяхната закрила и с помощта на Соломон Ротшилд подсигурява бъдещето им.
След смъртта на императора на престола се възкачва неговият син Фердинанд, който поради психическото си състояние не е бил способен да управлява страната. Благодарение обаче на здравата ръка на Метерних и на неговия най-добър и близък приятел Соломон Ротшилд Австрия продължава да цъфти. През февруари 1848 г. във Франция стават бурни събития и Луи Филип пада от престола, което веднага дава отражение и в Австрия. Метерних избягва във Франкфурт, закрилян от Ротшилд. След няколко месеца и Соломон напуска страната, за да не се върне никога повече в нея.
Карл Ротшилд (1788—1855). Истинското му име е било Калман, а фамилният прякор — „Мезузах". Той се е различавал малко от братята си, поради което до 35-годишната си възраст не е получил никаква самостоятелна работа. Главната му работа е била да организира и ръководи куриерската служба, която е била от решаващо значение за успеха на династията.
През 1821 г. е узаконено Бурбонското царство в Неапол. Във връзка с това Австрия поисква от Ротшилдови да се заемат с военните субсидии.
Братята изпращат Калман, личност, която никой не познава в Европа. Тук той приема името Карл. Брат му от Австрия авансира един заем на Неапол, който е следвало да се покрие с разноските по австрийската окупация. През 1827 г. новооткритата банка на Карл в Неапол е институтът, който официално плаща на войските, които поддържат царя на власт. Карл започва да играе също като братята си важна политическа роля. Той финансира повечето от херцозите на Италия. Въпреки близкото приятелство на брат му Соломон със стария канцлер Метерних, Карл е този, който подготвя неговото падане и излизане от Австрия, за да го замести с друг по-млад. Той съживява малко Папските владения, въпреки собствената си и фамилната органична омраза към Ватикана. Но всичко е с цел — от Ватикана той иска официално обещание, че ще коригира антиеврейската си политика. Той е приет от папа Григорий XVI и за разлика от всички останали папата му подава ръката си да я целуне, вместо палеца на крака, както е било възприето.
Веднъж един, който му лъскал обувките, го попитал защо неговият бакшиш е по-малък от този на сина му? Той му отговорил: „Бащата на момчето е милионер. Моят не е." При друг случай, когато един търговец му предложил хубава картина, Натан му казал: „Дай ми картина за 30 лири стерлинги. Не ме интересува коя. Довиждане."
Понякога е проявявал и арогантност, присъща на всесилните и всевластните. Така например на един бал на Уелингтонския херцог, един друг херцог наречен Монморанси говорел с възторг за своите предшественици. „Значи Вие сте първият християнски барон — се произнесъл Натан пред всички на висок глас — аз пък съм първият еврейски барон, което е по-интересно, но не парадирам с това."
След смъртта на Натан по решение на четиримата останали братя фамилният скиптър бил даден на барон Джеймс (най-малкият от петимата братя) със седалище в Париж. За разлика от най-големия брат Натан, славата на Джейм се е носела в най-известните френски салони. Винаги изискано облечен, червенокосият младеж извънредно бързо и неусетно навлиза в най-изисканите кръгове на Париж. На 29-годишна възраст става генерален консул на Австрийската империя в Париж. Закупува един от най-красивите палати на Париж „Палата Фуше", оженва се за племенницата си Бети, дъщеря на брат му Соломон от Виена, за която Хайнрих Хайне написва поемата „Ангелът". За много кратко време близки приятели му стават Росини, Хайне, Оноре дьо Балзак, Жорж Санд, Делакроа. Взима участие в свалянето и качването на всички френски крале след Наполеон. Ето една интересна случка.
Известният художник Делакроа му предлага да го нарисува като просяк и Джеймс приема. На другата сутрин отива преоблечен в просяшка дреха и звъни в студиото на Делакроа. Отваря един от учениците му и като вижда жалкия просяк, му пъха един франк в ръката и го изгонва. На другия ден един прислужник, облечен в ливрея, предава на ученика следното писмо: „Драги господине, ще намерите в плика единия франк, който ми дадохте на вратата на студиото на господин Делакроа, с лихвата му от десет хиляди франка. Може да осребрите чека в моята банка, когато пожелаете. Джеймс де Ротшилд."
Хайне много често посещава Джеймс Ротшилд в неговия кабинет и с интерес наблюдава посетителите му и тяхното сервиличество, за което този велик поет и сатирик заключава: „Тук ние виждаме колко е малък човекът и колко е велик Бог".
Джеймс Ротшилд финансира Бурбоните през испанската цивилна война — 1820 г., за което получава високото отличие „Почетния Орден на легиона". През 1830 г. владетелят Карл X се сгромолясва и на власт идва Луи Филип. За всеобща изненада той се оказва много близък приятел на Ротшилд, който веднага става финансов съветник на новия крал и братята получават монопол върху държавните заеми.
1848 г., 24 февруари, кралят напуска Париж и избягва. Тълпата започва да руши царските дворци и да пали вилите на богаташите. Джеймс дава 250"000 франка на вътрешния министър на революцията „за патриотични цели". Още на другия ден след бягството на неговия приятел краля, Джеймс пише писмо до Временното правителство, което същевременно го публикува в пресата. Той, Джеймс Ротшилд, предлага да даде 50"000 франка на ранените в уличните боеве. И като някой магьосник се измъква от неблагоприятното положение и само след няколко седмици е пак на върха. Дори и най-фанатичните републиканци заключават, че той е един от най-необходимите за Републиката. Неговите богатства по това време надминават 600 милиона франка.
Соломон Ротшилд (1774—1955) попада по това време в антисемитска Австрия, където на евреите не е разрешено да притежават имоти, да практикуват право, да бъдат съдии, учители, да се занимават с политика или да участват в управлението. Въпреки всички тези ограничения след време по подобие на брат си той успява чрез най-различни финансови маневри и трикове да спечели приятели като диктатора Метерних и дори самия император. За разлика от другите си братя той преуспява в Австрия до голяма степен благодарение на дипломацията си. Условията, при които започва, са много по-тежки, отколкото на неговите братя. Най-напред наема една хотелска стая, тъй като, както казах по-горе, не може да притежава имот. След това наема още стаи, цял етаж и малко по-късно — хотел. Най-напред започва със своя собствена фирма. Докато управниците се съвземат, отпуска на австрийската държава заем от 55 милиона гулдена, такъв, какъвто никога преди това не е бил получаван. Не след дълго той пуска облигации за 35 милиона гулдена. Всички, които са купили от тях, спечелват, а най-много — Соломон. През 1825 г. с много сложни финансови маневри той финансира Мария Луиза, съпруга на заточения Наполеон и дъщеря на австрийския император. Двете деца на Наполеон от Мария Луиза поради бързо развиващите се събития, не са били официално регистрирани като негови. Дядото, австрийският император, поема тяхната закрила и с помощта на Соломон Ротшилд подсигурява бъдещето им.
След смъртта на императора на престола се възкачва неговият син Фердинанд, който поради психическото си състояние не е бил способен да управлява страната. Благодарение обаче на здравата ръка на Метерних и на неговия най-добър и близък приятел Соломон Ротшилд Австрия продължава да цъфти. През февруари 1848 г. във Франция стават бурни събития и Луи Филип пада от престола, което веднага дава отражение и в Австрия. Метерних избягва във Франкфурт, закрилян от Ротшилд. След няколко месеца и Соломон напуска страната, за да не се върне никога повече в нея.
Карл Ротшилд (1788—1855). Истинското му име е било Калман, а фамилният прякор — „Мезузах". Той се е различавал малко от братята си, поради което до 35-годишната си възраст не е получил никаква самостоятелна работа. Главната му работа е била да организира и ръководи куриерската служба, която е била от решаващо значение за успеха на династията.
През 1821 г. е узаконено Бурбонското царство в Неапол. Във връзка с това Австрия поисква от Ротшилдови да се заемат с военните субсидии.
Братята изпращат Калман, личност, която никой не познава в Европа. Тук той приема името Карл. Брат му от Австрия авансира един заем на Неапол, който е следвало да се покрие с разноските по австрийската окупация. През 1827 г. новооткритата банка на Карл в Неапол е институтът, който официално плаща на войските, които поддържат царя на власт. Карл започва да играе също като братята си важна политическа роля. Той финансира повечето от херцозите на Италия. Въпреки близкото приятелство на брат му Соломон със стария канцлер Метерних, Карл е този, който подготвя неговото падане и излизане от Австрия, за да го замести с друг по-млад. Той съживява малко Папските владения, въпреки собствената си и фамилната органична омраза към Ватикана. Но всичко е с цел — от Ватикана той иска официално обещание, че ще коригира антиеврейската си политика. Той е приет от папа Григорий XVI и за разлика от всички останали папата му подава ръката си да я целуне, вместо палеца на крака, както е било възприето.
Няма коментари
