·   - Стимулирано от възрастните, макар и за кратко то трябва да изпитa удоволствието от грижите и вниманието, които то самото полага за по-малкото си братче или сестриче. Честото подканяне на по-голямото дете за участие в обсъждане състоянието на новороденото като: „Как мислиш, не е ли време да нахраним бебето?“, Би ли погледнал(а) дали бебето спи!“ и др. помагат за по-лесното и по-безболезнено приобщаване на детето към своя брат или сестра. Това е твърде сполучлив начин да се преодолее чувството у по-голямото дете, че е пренебрегнато изоставено, и да се включи в новата система от семейни връзки. Доверието, което родителите гласуват в грижите за по-малкото, зараждат чувство на привързаност към новороденото. На практика това означава, че ролята на грижовен брат или сестра му (й) помагат да се избави от чувството на ревност.

·    - Децата също така не приемат друга алтернатива освен любовта и грижите и към самите тях. По-голямото дете трябва да стане обект на специални грижи и внимание. Ласките и грижите и към по-голямото не само запазват неговото чувство, че е все така обичано и защитено от своите родители, но те са и допълнително доказателство, че въпреки идването на другото дете неговите позиции си остават незастрашени.

·    - Докато при появата на новороденото в семейството грижите за по –малкото помагат на по-голямото да преодолее евентуално чувство на ревност, при по-големите деца родителите следва да се погрижат, децата да не зависят едно от друго. Целесъобразно е всяко от децата да има възможност за свои собствени занимания, за свои лични приятелства и т.н. Освен това родителите следва да позволяват на децата си да изразяват свободно своите чувства и да се намесват колкото е възможно по-малко в техните разногласия. Необходимо е също родителите да гласуват по-голямо доверие на детските взаимоотношения и да не се превръщат в нравоучители и съдници на всяка тяхна постъпка. 

Facebook: Академия за родители XXI век 
Контакти: galinageorgieva@abv.bg

Академия за "Родители 21-ви век" гр.Варна