Това станало през 1872 година. Търговският платноход „Дей Грация" срещнал близо до Азорските острови странен, като че ли блуждаещ кораб. Морето било напълно спокойно. Нищо, освен блуждаещия кораб на хоризонта. А този Кораб бил английската бригантпна „Мари Селест", която плувала бавно с напълно опънати платна.
Когато платноходът стипнал до бригантината, моряците от „Дей Грация" скочили на палубата. За тяхно огромно учудване се оказало, че корабът е безлюден. Безлюден, но нямало съмнение, че екипажът му го е изоставил наскоро. На палубата още съхнело бельо, на масата имало чаши с топъл (!) чай, а също лули, които още димели (!). В една от кабините имало захвърлена физармоника и отворена нотна тетрадка. На масата в капитанската каюта лежал златен часовник ...
На бригантината не липсвала нито една от спасителните лодки и моряците от „Дей Грация" започнали да оглеждат морето, за да видят някъде плуващо тяло или някаква друга следа, която да изясни съдбата на екипажа на „Мари Селест". Но морето било пусто и тихо.
Вторият офицер на „Дей Грация", Оливър Дево, по-късно дал показание, че всичко изглеждало така, като че ли екипажът е напуснал кораба в голяма паника, прибързано. Нещо повече, оказало се, че моряците на „Мари Селест" оставили на кораба цялото си имущество: дрехи, бельо, лични вещи. Нищо не липсвало, дори — както казах — лулите, толкова близки на моряшкото сърце.
По време ,на пътуването капитанът на „Мари Селест" бил придружаван от съпругата и дъщеря си. Изглежда, само те взели със себе си малко от личните си вещи. Липсвали също документите на кораба, секстантът н хронометърът. Затова пък останал недокоснат товарът на „Мари Селест". И то не какъв да е товар, а 1500 бъчви чист алкохол.
Следователно не можело и дума да става, че корабът и екипажът му са станали жертва на пиратско нападение. Нито един порядъчен пират не би пренебрегнал такъв съблазнителен товар. На кораба нямало и следа от борба или бунт. И най-после (тъй като и това трябва да се вземе предвид) — нямало доказателство за масова лудост. В кухнята, в печката още горял огън, а котката, която се разхождала там, още не била изгладняла. С една дума пълна загадка.
ТАЙНСТВЕНИТЕ СЛЕДИ
Разбира се, властите провели старателно разследване. Специална комисия подробно изследвала кораба и установила още няколко изумителни факта.
И така на палубата на „Мари Селест" били открити следи, свидетелствуващн, че корабът вероятно се е блъснал в нещо непознато. Следите били от надрасквания, направени от някакъв остър или режещ предмет, при това те се виждали от всички страни на височина около 50 см над ватерлинията. Може би някакъв кораб се е приближил опасно близко до „Мари Селест"? Това би било много странно. Първо, сблъскването е от двете страни. Второ, този тайнствен кораб би трябвало да бъде нещо от рода на подводница (през 1872 година!), за да може след като отвлече, да речем, екипажа на брнгантината, да изчезне толкова бързо, че от „Ден Грация" никои нищо да не забележи.
Освен това от дясната страна на кораба бил открит дълъг прорез .чийто произход не могъл да бъде установен, което не е банална констатация. Това означавало, че той не е бил направен с някакъв от познатите дотогава уреди и инструменти. Тъй като не намерила логическо обяснение на цялата история, прокуратурата хвърлила подозрението върху капитана на „Деч Грация" — Мурхаус и разбира се, на целия екипаж. Заподозрели ги в убийство на екипажа на „Мари Селест", а целта на това убийство била твърде конкретна: да получат наградата за откриването на дрейфуващия кораб и неговия товар. Като се има предвид и едното, и другото, наградата нямало да бъде малка.
Следствието по делото било прекратено, ио в продължение на 14 години екипажът на ,.Дей Грация" не можел да отхвърли подозрението. Едва през 1886 година били обявени резултатите от лабораторните изследвания, които установили, че никъде не са намерени следи от престъпление.
Във всеки случай трябва да се учудваме, че толкова важни резултати, развълнували общественото мнение, са обявени едва 14 години след събитията. Защо? Може би за да не се предизвиква безпокойство, което в края на краищата би било оправдано, като се имат предвид тайнствените обстоятелства, съпътствуващи изчезването на екипажа на „Мари Селест"?
Всъщност с този въпрос бихме могли да приключим с фактите по тази история.
ПИСАТЕЛИТЕ ИЗЯСНЯВАТ
Но добре ще бъде да дадем още няколко интересни подробности. Необикновената история с английската бригантина предизвикала голямо вълнение в света. Вестниците й посветили цели колони. (Какво голямо значение е придадено на събитието показва фактът, че в Английския морски музей се намира модел на „Мари Селест".) Всичките обстоятелства около това изчезване били толкова необикновени, че може би изисквали интелигентността или интуицията на някакъв Шерлок Холмс. Но Шерлок Холмс бил фиктивна фигура, а жив бил този, който го е създал. Копан Дойл решил да разкрие тайната на „Мари Селест".
Той подробно изучил цялата документация и стигнал до извода, че причина за всички непонятни събития на „Мари Селест" бил .. . готвачът. Според английския писател готвачът просто полудял и изтровил всички моряци на английската бригантина. Първи загинал капитан Брнгс и това обяснява защо корабният дневник свършва на 24 ноември, а на 4 декември (деня на срещата на „Дей Грация" с „Мари Селест") са умрели тримата последни членове на екипажа. Готвачът хвърлил техните тела в морето и сам скочил след тях...
За Конан Дойл това е единственото логично обяснение ... Логично ... може би. Но неправдоподобно и несъответствуващо на установените факти. Възможно ли е някой от моряците да не заподозре нещо необикновено или ненормално, след като хората измират един след друг? Сигурно готвачът е бил запален читател на Конан Дойл, за да скрие така великолепно всички следи след извършване на престъплението... Версията на създателя на Шерлок Холмс може би е интересна, но естествено не изяснява загадката на „Мари Селест".
И друг, популярен преди сто години писател — Киллинг, опитал силите си в разгадаването на тайната. За да изясни факта на изчезването на десетчленния екипаж, той решил да прибави три допълнителни лица! Тези трима души капитан Брнгс взел назаем от... Мурхаус, преди да тръгне на път. По време на плаването един от офицерите на „Мари Селест", доведен до лудост от физармониката на съпругата на капитана, опитал да строши нещастния инструмент. Но не бил внимателен и убил съпругата на капитана, след което се самоубил. Ужасеният екипаж избягал. Останали само тримата моряци, наети от Мурхаус. Те се върнали иа своя кораб, но капитанът на „Дей Грация" не казал това на никого в желанието си да получи високата награда за намирането на „Мари Селест" и нейния товар.
Разказът, разбира се, е още по-невероятен от този на Конан Дойл.
Ето и още една хипотеза, която по онова време обиколила света. Край „Мари Селест" внезапно от океана изникнал остров. Екипажът напуснал кораба, за да разгледа новата суша. Когато всички се намирали извън бригантината, островът се потопил отново в морските бездни, а напуснатият кораб бил намерен от „Дей Грация".
Естествено и тази теория не се съобразява с всички обстоятелства по изчезването на екипажа на „Мари Селест". Какво да говорим повече — никоя хипотеза или теория не е успяла да изясни това изчезване, като се съобрази с всичките обстоятелства, за които вече споменахме; следите по палубата, изоставеното имущество (дори обувките) и всички спасителни лодки; и най-накрая основния факт, че всичко, което се е случило, е трябвало да се случи от 20 минути до половии .час преди появяването на „Дей Грация".
Въпросът за изчезването на екипажа на „Мари Селест" и досега не е изяснен. Ако днес се връщаме към него, то е не само за това, че е един от хилядите трагични случаи на фона на моретата и океаните на нашата планета, но преди всичко за това, че е случай, много подробно записан в хрониките на световното корабостроене, при това случай, който представлява брънка от веригата тайнствени събития, които никой никога не е изяснил. Не само екипажът на „Мари Селест" е изчезнал безследно. Ежегодно се случват подобни произшествия. Една година те са по-чести, друга — по-редки. А някои дори са доста близки по време до нас ...
НЕ САМО „МАРИ СЕЛЕСТ"
От 130 години насам застрахователните компании си имат работа с подобни произшествия и всеки път както властите, така и тези компании провеждат подробни разследвания в старанието си да открият причината за катастрофата.
Много от тях могат лесно да се обяснят, описанията на много други достигат до пресата — дори да липсват очевидци на произшествието, призивите за помощ по радиото или метеорологичните бюлетини също не оставят място за съмнение каква драма се е разиграла по морските простори. Но не за тези произшествия ще пишем, тъй като не искаме да усложняваме разказите с въпросителни, свързани с причините за тази или онази катастрофа. Затова пък когато изчезва екипажът, а корабът, недокоснат — заедно със съдържанието си и най-често с товар — кръжи като призрак по океана, докато не го срещне друг кораб или докато не заседне някъде в плитчините, работата става загадъчна и тревожна. А ако има много такива загадки? ...
В началото на 1975 година издаваното в Гдиня месечно списание на Командуването иа военноморските сили „Пшеглонд морски", смятайки, че то е призвано за това, повдигна въпроса за историята на корабите-призраци. Статията на командора доцент инженер Нарцис Клатка привежда няколко факта от стотиците, записани в хрониката на корабоплаването, и търси причините за загадъчните събития. За опитите да се намери ключ към тази тайна ще стане дума към края на разказа. Тук бих желал само да предам няколко по-съзременни факти, цитирани в статията (препечатана и в „Жиче Варшави" от 3 март 1975 година). И така, през 1969 година 19 кораба са били изоставени от екипажите си; през 1970 — 23; през 1971 — 18} през 1972 - 20, а през 1973 — 15. За съжаление авторът не съобщава в колко от случаите екипажите на изоставените кораби са били открити.
Към тези данни би трябвало да се добави още и броят на безследно изчезналите кораби, което само по себе си е непонятно през втората половина ла XX век. II така, такива кораби е имало през 1970 година — 1, през 1971 - 1, през 1972 — 2, през 1973 - 3. Това са статистическите данни. А сега да се върнем към фактите.
„СИИБОРД" И ДРУГИТЕ
Фермерите и рибарите, живеещи в малкото селце Ърсън Бийч, недалеч от Нюпорт (Роуд Айлънд), забелязали през лятото на 1850 година някакъв кораб, който с вдигнати платна и дори с окачени флагове плавал към брега. За учудване на тези, които наблюдавали маневрите му, той плавал право към една плитчина, в която заседнал. Но на борда на кораба Не се появил никой. Бързо разчели името му. Това бил „Сийборд" — кораб, който очаквали в пристанището, но в никакъв случай не и на плажа ...
Когато първите любопитни се качили на палубата, се оказало, че корабът е абсолютно безлюден. И подобно на описания случай с „Мари Селест", всичко изглеждало така, като че ли екипажът е напуснал кораба преди миг: кафето още било в каната, в кухнята се варял обедът на екипажа. Във въздуха още се носела миризмата на тютюн, а освен това на кораба всичко било в идеален ред. Само едно дворно куче, не особено гладно, посрещнало гостите ...
Отначало помислили за някакво престъпление, но се оказало, че няма доказателства, евндетелствуващи за такова деяние. На кораба нямало следи от борба или кръв, а морето не изхвърлило никакво тяло. Да се предположи, че чудовище е погълнало екипажа, без да остави следи от пребиваването си на кораба и отказвайки се от кучето ... било невъзможно.
Повтарям: корабът бил в добро състояние. Небето — безоблачно. И все пак какво е принудило екипажа да напусне кораба, когато брегът вече се виждал? Следствието, както и в случая „Мари Селест", не дало никакви резултати. Никой повече не видял екипажа на кораба.
През 1883 година дежурните на морския фар в Кенби (Орегон) наблюдавали с удивление маневрите на шхуната „Дж. Б. Коузинс". Корабът с дължина 260 метра, без да има причина, се завъртял на 90 градуса и се насочил право към плитчината, в която заседнал, както и „Сийборд". Наблюдаващите помислили, че това е някаква грешка в маневрирането и след миг ще се появи екипажът, за да напусне намиращия се в опасност кораб. Но никаква спасителна лодка не била спусната във водата и на кораба не се виждали признаци на паника. Впрочем изобщо не се виждал никой. И този кораб, както се оказало, бил напълно опустял. Всички спасителни лодки били по местата си. Печката в кухнята била още топла, а водата в тенджерата с картофи токущо се била изпарила... В кубрика, на масата още стоели остатъци от храна, в бордовата книга всичко, до последния ден, било записано. Нищо не показвало, че тук са се разиграли някакви драстични или сензационни събития. Нормална атмосфера на спокойно напуснат кораб ...
Като че ли някой не знам за кой път е заснел един и същ филм. И този екипаж никога не бил открит. И тук следствието трябвало да приключи без окончателно заключение.
... „Розали" бил голям търговски кораб, който редовно извършвал рейсове до Хавана. През 1840 година корабът бил намерен без жива душа на борда. Единственото живо същество на кораба било едно изгладняло канарче. Платната били спуснати, а товарът — недокоснат, което изключвало някакво пиратско нападение. В този случай следствието сметнало, че причина за изчезването на екипажа била ... епидемия от масова лудост. Но това заключение не било подкрепено с нищо конкретно.
(следва)
Арнолд Мостович